Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Може би иска да унищожи софтуера? Да се защити?

— Възможно е. Не посмяхме да го изключим от мрежата. Според мен обаче това е подарък от Намръщения. Сигурен съм, че програмата, която причини проблемите в световен мащаб, не може да е толкова малка. Двадесет мегабайта не са достатъчни за такова нещо. Трябва да е петдесет, шестдесет пъти по-голяма.

— Вероятно си прав. Има ли друго?

— Няколко файла. Свръхсекретни. И прекалено много информация за кодовете — програми, проучвания, проекти…

— Добри ли са?

— И още как! Не съм специалист в тази област, но се обадих на Веласкес от Агенцията за национална сигурност. Нямаше как да извадя копия от компютъра и се наложи цели два часа да му описвам данните. Според него това е част от работата на Шимомура, но изобщо не е актуализирана. Всичко е прекалено старо, поне отпреди две години.

— Според теб това не е човекът, когото търсим, нали?

— Съмнявам се, Джорджия.

— Ако инцидентите спрат, ще повярваш ли?

— В случая времето не значи нищо. Може да са отложени по дата или час.

— Да, наистина. Разумен довод.

Сега или никога!

— Ужасно ми се иска отново да се заема с истинска работа, Джорджия. Проучване, програмиране… Не съм роден за търговия.

— Глупости! Справяш се отлично!

— Какво ще кажеш да дойдеш в Атланта и да станеш изпълнителен директор на „Компсистемс“? Така ще мога да се върна към компютрите. — Тя никога нямаше да може да заеме директорското място в „Датекс“. Не и докато Джером е там. Може би щеше да поиска да стане президент на „Компсистемс“. Пък и близостта им със сигурност щеше да промени нещата в негова полза.

— Невъзможно е, Нат. Кокалът в „Датекс“-Цюрих никак не е малък.

— В „Компсистемс“ ще получиш по-голям.

— Нейтън! Това просто няма да стане!

Някаква жена подаде главата си от кабинета надолу по коридора, огледа се и му махна.

— Господин Грей! Търсят ви по телефона.

— Помисли си, Джорджия. Моля те!

— Защо не си вземеш една седмица отпуска, Нат? Ще се почувстваш по-добре.

— Помисли си! Трябва да вървя.

Той побърза по коридора, влезе в кабинета и вдигна слушалката.

— Грей.

— Нат, тук е Рик Веласкес.

— Не говорихме ли достатъчно за днес?

— Иска ти се! Сравних онези програми с оригиналите на Шимомура. Няма никаква разлика.

— Интересно.

— Да, наистина — съгласи се Рик. — За две години, ако са използвани изобщо, би трябвало да има доста промени.

— Значи смяташ, че не може да е той?

— Трудно е да се каже. Има и още нещо.

— Слушам те.

— От осем часа тази сутрин никъде по света не е докладвано за нов инцидент.

— Това е чудесно.

— Така е. Не твърдя, че не е имало проблеми. Вече не знам какво да си мисля. Но продължавам да съм скептичен.

— Аз също. Ще отида да говоря с Луан.

Грей се върна в стаичката до тази за разпити. Вътре беше тъмно. Четирима мъже напрегнато следяха развоя на събитията през стъклото. Бойното поле беше ярко осветено.

Мелкуайър играеше доброто ченге. Беше относително спокоен, говореше тихо и от време на време молеше Луан за повече разбиране.

Фарън Джеймс Елбърт никак не изглеждаше добре. След дългите часове тормоз спортната му риза беше подгизнала под мишниците. Светлокестенявата му коса, модно подстригана, падаше на мокри кичури над челото. Очите му приличаха на тъмни сухи кладенци.

— Нещо ново? — попита Грей Бабкок.

— Не. Продължава да настоява, че няма нужда от адвокат. Не е много разумно от негова страна.

Нат познаваше доста хора като него. Блестящи технологични гении, абсолютно лишени от предвидливост, когато става въпрос за социални или юридически проблеми.

Разговорът вътре се чуваше от малкия говорител на стената.

— Казах ви, казах ви, казах ви!

— Кажете ми пак, господин Елбърт! — безмилостно изсъска Ръсел.

Мъжът умолително я погледна. Не можеше да повярва, че нормално човешко същество е способно да го измъчва по такъв начин.

— Промених цената. Само цената. Нищо повече!

— Извършиш сте федерално престъпление, господин Елбърт. Щатските закони не важат. Използвали сте телефонна линия. Прокурорът направо ще ви унищожи. Аз лично ще се погрижа. Задници като вас правят живота ми труден, а аз ще се постарая да си платите!

— Само заради някакви си мизерни две хиляди долара!

— Вашите сметки не ме интересуват. За мен това си е загуба. Голяма загуба. Ще се наложи да се запознаете с едни мили, едри момчета. Знаете къде.

— Не съм го направил! Обвиненията ви са направо смешни.