Тринайсетте цвята на дъгата

— Да се върнем на въпроса „Откъде си?“ — прочисти гърло императорът, с което му напомни за съществуването си. Беше извадил някакъв уред със ска̀ла, поставен в кутия от пресована куя, с намерението да следи показанията му, докато траеше втората фаза от разпита.

Светия войник бе видимо затруднен.

— Оттам, откъдето е дошъл преди няколко столетия единственият бял бог във вашия пантеон. От Земята на изгряващото слънце, която се намира далеч зад океана.

Шокоицин бе присвил джуките си, загледан в измервателната скала.

— Отвъд Великата вода няма нищо — възрази той. — Това е известно на всеки що-годе нормален индивид. Нито един от нашите пътешественици…

— Вашите пътешественици са фъшкии — прекъсна го Светия войник. — Корабостроенето ви е кръгла нула. Не познавате дори колелото.

— Какво? — сепна се Шокоицин. Болката го пронизваше в задния дял на мозъка. Що се отнася до Светия войник, то той беше съвсем изтощен и едва се крепеше да не падне. Гърдите му свиреха. Въпреки това се насили да заговори отново:

— Сред вещите, които ми конфискуваха, след като ме пребъркаха, има един предмет, подобен е на вашите гласови уредби. Привърши му захранването и затова е изключен, но докато функционираше, сигнализирах по него на Ернандо и го запознах с фактическата обстановка.

— И къде е сега този твой Ернандо?

— Напуснал е брега, на който дебаркираха нашите пехотинци, и вече е на път за насам.

— Че кой го е канил да идва?

— Никой. Ние сме представители на християнското племе, обитаващо материка отвъд гигантския стерилен океан, който вие наричате Великата вода. Онзи материк е бил населен от памтивека, още преди тукашния. Оттам преди много 52-годишни цикли са дошли и вашите деди, но вие отдавна сте забравили истината за това.

Императорът грабна кутията с безжичния детектор на лъжата, който сам бе задействал преди малко, и я прасна в пода. Разхвърчаха се пружини.

— Истината ли? — кресна той. Огърлицата му от бисери с големината на пъдпъдъчи яйца и накитите, състоящи се от 900 звена, се разлюляха яростно. — А пък аз мисля, че нещо ме баламосваш! Мнението на моите експерти не се покрива с твоите приказки! Тяхното становище се различава доста от тия небивалици, дето ми ги дрънкаш вече половин час! Кой те изпрати при нас? Отговаряй! И не се опитвай да ми пробутваш врели-некипели!

Светия войник поклати глава.

— На кого служиш? — питаше го мрачно императорът. — На северняците или на южняците? На Обединените ирокезки щати, на чийто главен вожд Та-Иа-Да-К-Ву-ку му излязоха пришки на езика да ме увещава, че искал да сключи Не-Скен-Нон, Велик мир, а зад гърба ми крои планове за съюз с апачите на Мангас Колорадас, за да им продаде некачествените си лазерни пушкала? Или може би на Инка Уайна Капак, владетеля на нашата съседка, империята Тауантинсуйо? Неговите секретни експерименти по високопланинските полигони и изпитания на химически оръжия из Андите не са тайна за никого. Или си съгледвач, полакомил се за златото на онзи кретен, краля на Елдорадо? Разсипва се да разправя колко е богат, а хазната му на практика е изпразнена…

— Ти не разбираш — рече отчаяно Светия войник. — Иде време за промяна. Скоро нищо няма да е същото. Ако днес твоите поданици се боят да те погледнат в очите и те считат за живо божество, утре може да те пребият с камъни!

Внезапно монархът кихна така, че се разтресе целият. Лицето му бе почервеняло от гняв.

— Ти си този, който ще ни погуби! — ревна свирепо той. — Появата ти вече донесе нещастие за нас! Ето, сега проклятието се прехвърли и върху мен! Какво е това чудо, което се разпространява по въздуха и ни мори?

Светия войник се усмихна тъжно. Личеше, че е изнурен до крайност.

— Мънички живи същества, наречени вируси — отвърна той. — Толкова са дребни, че са незабележими с невъоръжено око. Те предизвикват болестни явления — кашлица, хрема, храчене. След тях ще плъзнат грипът, сифилисът и шарката… Мнозина ще се заразят… и в последна сметка не ще могат да оцелеят. Просто защото не са привикнали. Поколения ще са нужни, докато си създадете имунитет и успеете да се приспособите.

— Ти го донесе, нали. — Това не бе питане, а констатация. Императорът рухна на бляскавия си стол и оброни унило глава. — В теб няма нищо човешко — изстена той. — Знаеш ли, че това покоси и някои от децата, които бе помъкнал със себе си? Например онова момче, Ицкопоцакъл…

Светия войник притвори клепачи. Виеше му се свят. Плачеше му се. Може би най-сетне щеше да разбере какво означава да се разплачеш.