Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Последва всеобщо ахване, пронизано от женски писък. Джизал зяпна с широко отворена уста как шамбелан Хоф се хвърли на колене и се наведе над падналия крал. Всички присъстващи на Площада на маршалите затаиха дъх. Накрая Хоф се изправи бавно на крака. Лицето му беше изгубило всичката си руменина.

— Кралят е мъртъв! — Страдалческият му вопъл отекна в кулите и високите сгради около площада. Лицето на Джизал се изкриви в мъчителна гримаса. Този негов късмет! Край на овациите.

Логън седна на една скала на двайсетина крачки от пътеката, по която ги водеше Крамок. Всички пътища в Севера знае този Крамок-и-Файл. Такива бяха слуховете и Логън се надяваше да се окажат истина. Не му допадаше идеята да го водят право в някоя засада. Вървяха на север, към планините. Надяваха се така да накарат Бетод да слезе от хълмовете и да го подмамят да ги последва към Височините. Надяваха се също армията на Съюза да последва него и да затвори капана зад гърба му. Прекалено много надежди.

Беше топъл летен ден и земята под дърветата беше нашарена от сенки и ярки слънчеви петна, които се движеха заедно с подухваните от вятъра клони. От време на време слънцето успяваше да пробие между клоните и да попадне право в очите на Логън. Птичките пееха и чуруликаха, дърветата поскърцваха и листата им шумоляха приятно. Из въздуха се носеха насекоми, а тревата беше осеяна с туфи бели и сини цветя. Но нищо от красотата на лятото в Севера не можеше да накара Логън да се отпусне. Лятото беше идеалният сезон за убиване и той беше виждал много повече мъже да си отиват в хубаво време, отколкото в лошо. Затова си отваряше очите на четири, оглеждаше се и се ослушваше.

Това беше и задачата, която му беше дал Кучето. Да стои на десния фланг и да внимава момчетата на Бетод да не ги изненадат, докато са разтеглени по дългата козя пътека. И тази задача го устройваше напълно. Така беше винаги встрани, където по-малко рискуваше някой от своите да се изкуши и да се пробва да го убие.

Гледката на мъжете, които вървяха тихо между дърветата, понижили гласове и с готови за действие оръжия в ръце, извика цял порой спомени. Кои хубави, кои лоши. В интерес на истината лошите бяха повече. Един се отдели от колоната и тръгна към него през дърветата. Беше се ухилил до уши, беше самата дружелюбност, но това не значеше нищо, Логън познаваше много хора, които, докато планираха как да те убият, успяваха да се усмихват по-широко от този. Той самият го беше правил неведнъж.

Логън се извъртя леко настрани и едната му ръка крадешком се спусна надолу и стисна дръжката на един от ножовете. Един нож в повече никога не е излишен, така го беше учил баща му и той бе взел присърце този съвет. Огледа се, бавно и непринудено, за всеки случай, просто да е сигурен, че зад гърба му няма никой. Нямаше, видя само дървета. Намести удобно стъпала на земята, но остана седнал и се опита да не показва с нищо, че всеки мускул в тялото му е напрегнат и готов да го изстреля право нагоре.

— Казвам се Червената шапка. — Човекът спря на крачка от Логън. Едната му ръка лежеше небрежно отпусната на дръжката на меча, а другата просто висеше покрай тялото му.

Мислите на Логън запрепускаха. Опитваше се да си спомни всеки, когото можеше по един или друг начин да е наранил или дал някаква причина да му има зъб. Или поне онези, които все още бяха живи. Червената шапка. Нямаше никакъв спомен за такъв човек, но това не беше гаранция. Десет души с десет дебели книги не бяха достатъчни да запишат всеки един от враговете му, приятелите и семействата им, съюзниците им. И не на последно място, винаги имаше вероятност някой да реши да го убие просто ей така, за да направи своето име по-голямо.

— Май не ми е познато името ти — каза Логън.

— Няма причина да е — сви рамене Червената шапка. — Навремето се биех за Яул Стареца. Свестен човек беше Яул, достоен за уважение.

— Така е — отвърна Логън, като не спираше да следи внимателно за някое рязко движение.

— Но когато той се върна при пръстта, се присъединих към Кокала.

— Никога не съм се разбирал много с Кокала, дори докато бяхме на една и съща страна.

— Нито пък аз, ако трябва да бъда честен. Истинско копеле. Надува се до пръсване с победи, които Бетод му спечели. На мен не ми понасят такива. Затова дойдох при вас. — Той подсмръкна и се загледа в земята. — Трябва да се направи нещо за този Страховития.

— И аз така чувам. — Много от мъжете говореха за него и нищо хубаво не казваха, но на Логън му трябваше нещо повече от няколко думи в правилната посока, за да свали ръка от дръжката на ножа.