Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Глокта се вгледа изпитателно в очите на практика. На затворника си. Настана тишина, чуваше се само хлипането на Северард. Глокта сбърчи нос, захвърли сатъра и той издрънча на масата. Защо да жертваш и другата ръка, след като вече си признал? Въздъхна дълбоко, пресегна се и изтри сълзите от едната буза на Северард.

— Добре. Вярвам ти.

Но сега, какво? Отново се оказваме с повече въпроси и никъде, откъдето да потърсим отговори. Изпъна гръб и спазмите в изкривения му гръбнак, съсипания крак и останалото без пръсти стъпало го накараха да стисне очи. Явно Сълт е получавал информация от другаде. Кой още оцеля след Дагоска. Кой видя достатъчно? Айдър? Никога няма да посмее да се покаже. Витари? Ако е искала да си разпилее червата, щеше да го направи още тогава. Коска? Негово високо преосвещенство никога не би работил с някой толкова непредвидим. Аз самият го използвам просто защото нямам никакъв друг избор. Тогава, кой?

Погледът му срещна този на Фрост. Розовите очи не мигнаха. Взираха се в неговите, искрящи, твърди, като розови диаманти. Колелцата изщракаха и парченцата от пъзела застанаха по местата си.

Ясно.

Никой от двамата не проговори. Фрост бавно се пресегна и без да откъсва очи от тези на Глокта, обви с дебелите си ръце врата на Северард. Бившият практик се облещи неразбиращо.

— Какво пра… — Фрост се намръщи леко. Рязко извъртя главата на Северард и в стаята се разнесе остър пукот. Просто ей така, невъзмутимо, като да прекършиш врата на пиле. Главата на Северард се килна назад и Фрост го пусна. Главата отиде още по-назад и надолу и застана в крайно неестествено положение, при което от извитата шия щръкнаха издутини.

Албиносът застана между Глокта и открехнатата врата. Няма измъкване. Глокта примижа от болка, докато отстъпваше назад.

— Защо?

Фрост пристъпи напред, бавно, решително, стиснал юмруци. По лицето зад маската му нямаше следа от емоция. Глокта протегна ръка.

— Мамка му, просто ми кажи защо!

Албиносът повдигна рамене. Явно някои въпроси просто нямат отговор. Изкривеният гръб на Глокта се опря в извитата стена. И с това, времето ми изтече. Е, какво пък. Въздъхна дълбоко. Шансовете ми така или иначе не бяха големи. Нямам почти нищо против да умра.

Фрост вдигна огромните си бели юмруци и изпъшка тежко. Сатърът се вкопа дълбоко в едното му рамо. По ризата му плъзна голямо кърваво петно. Той се обърна назад. Пред него стоеше Арди. Тримата замръзнаха за момент, вперили погледи един в друг. Тогава Фрост я удари с юмрук в лицето. Тя залитна силно назад и се блъсна в масата, свлече се на пода и я повлече със себе си, а с нея и сандъчето на Глокта. Инструментите и кървави парчета от пръсти се посипаха отгоре й.

Все още със забит в рамото сатър и безжизнено увиснала лява ръка, Фрост започна бавно да се извръща назад.

Глокта изви презрително устни и дупките в зъбите му отново зейнаха на показ. Нямам проблем да умра. Но отказвам да бъда бит.

Стъпи здраво на пода, колкото добре успя, игнорира болката, която се стрелна нагоре от стъпалото на опорния му крак, вдигна бастуна и натисна с палец скрития бутон. Също както сандъчето с инструменти, бастунът беше направен по точните му указания, от същия човек. И е дори още по-забележително произведение на изкуството.

Чу се тихо изщракване, дървото се разпука на две половини, които скритата пружина изхвърли настрани. Сега в ръката му останаха само дръжката и дългият два фута шиш от огледално гладка стомана. Нададе пронизителен писък.

Мушкай, мушкай, Глокта, мушкай, мушкай!

Острието изчезна в размазано петно от стомана. Първият замах прониза лявата страна на гърдите на Фрост. Вторият промуши отдясно гърлото му. Третият проби маската му, върхът на шиша се плъзна по челюстта и изскочи за части от секундата под голямото бяло ухо, преди да се върне обратно.

Фрост стоеше като закован. Веждите му се повдигнаха озадачено. В този момент от всичките миниатюрни дупки бликна кръв и потече на черни струи по ризата му. Протегна една голяма ръка, олюля се и изпод маската му бликна още кръв.

— Мъмкъ му — простена.

Строполи се на пода като отсечено дърво. Вдигна ръка и понечи да се надигне, но не му беше останала сила. От гърдите му се разнесе силно хъркане, после по-слабо, накрая нищо, не помръдна повече. И това беше краят.

Арди седеше на пода до масата и от носа и горната й устна течеше кръв.

— Мъртъв е — каза тя.