Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— О, да, същински звезди на небосклона на висшето общество. Но, очевидно, някои задачи са създадени само за отчаяни мъже.

— Явно си замислил някое наистина отчаяно начинание?

— Че кога начинанията ми са били други?

Фенерът освети криво-ляво прогнилата всекидневна с провиснала от стените ламперия и подгизнал от вода под. На отсрещната стена тайната врата зееше отворена и Глокта закуца с мъка покрай стените, избягвайки огромната локва в средата на стаята.

— Какво е направил твоят човек?

— Кой, Северард ли? Разочарова ме. И сега ще разберем колко точно.

— Е, в такъв случай, надявам се никога да не те разочаровам.

— Ти имаш повече мозък в главата, сигурен съм в това. Аз ще мина напред, така ако падна, поне няма да повлека и теб. — Глокта закуца надолу по стълбите, с присвити от болка очи, докато Арди осветяваше пътя след него.

— Пфу. Каква е тази миризма?

— Каналите. От някъде тук може да се влезе в тях. — Глокта прекрачи прага на една тежка врата и влезе в просторната изба. Докато минаваха по средата, лъскавата стомана на решетките от двете страни проблясваше на светлината на фенера. Цялото място смърдеше на влага и страх.

— Началник! — разнесе се глас от тъмнината и отчаяното лице на брат Лонгфут се притисна до решетката.

— А, брат Лонгфут, моля за извинение! Бях прекалено зает напоследък. Гуркулите обсадиха града.

— Гуркулите ли? — изписка навигаторът с ококорени от ужас очи. — Моля ви, ако ме освободите…

— Тишина! — процеди през зъби Глокта с тон, който не търпеше възражения. — Ти оставаш тук — обърна се към Арди.

— Тук? — Тя хвърли тревожен поглед към килията на навигатора.

— Не е опасен. Мисля, че тук ще ти е по-добре, отколкото — Глокта кимна към открехнатата врата в другия край на помещението — там.

— Добре — преглътна мъчително Арди.

— Началник, моля ви! — От решетките се протегна умолително едната ръка на Лонгфут. — Моля, кога ще ме освободите? Моля ви, началник! — Глокта затвори вратата зад гърба си и прекъсна умолителната му тирада. Имам друга работа днес, неотложна работа.

Фрост вече беше оковал за стола все още намиращия се в несвяст Северард и палеше една по една газените лампи. Стаята с куполния таван постепенно ставаше все по-светла и цветовете на стенописа грейнаха. Канедиас все така се мръщеше от стената, с разперени ръце и огнена стена зад гърба си. А, старият ни приятел, Господарят Създател, вечно недоволен. На отсрещната страна на стаята, брат му Ювенс продължаваше да кърви в предсмъртна агония. Подозирам, че днес не само той ще лее кръв в тази стая.

Северард изпъшка и дългата му коса се полюшна пред гърдите му Глокта се смъкна бавно в стола и кожата изскърца под тялото му. Северард изпъшка отново, вдигна глава и примигна няколко пъти. Фрост се надвеси над него, развърза маската му и я захвърли в единия край на стаята. От страховит практик от Инквизицията до… едно нищо. Той сбърчи нос и подсмръкна като спящо дете.

Млад. Слаб. Безпомощен. Човек със сърце би го съжалил. Но сега не е време за сантименталности и малодушие, нито за приятелство, нито за прошка. Духът на щастливия, многообещаващ полковник Санд дан Глокта се задържа прекалено дълго. Сбогом, стари приятелю. Днес не си от полза. Сега е време безмилостният началник Глокта да свърши онова, в което най го бива. Време е за твърди решения, корави сърца и наточени остриета.

Време е да изтръгнем истината.

Фрост смушка с два пръста Северард в корема и очите му рязко се отвориха. Разтърси стола и оковите издрънчаха. Видя Глокта. Забеляза Фрост. Очите му се облещиха, докато се оглеждаше наоколо. Направо щяха да изхвръкнат, когато разпозна стаята. Започна да диша тежко през носа и няколко мазни кичура коса заподскачаха нагоре-надолу с всяко хъркане. На лицето му се изписа истински ужас. Да видим, с какво да започнем?

— Знам… — изграчи Северард. — Знам, казах на онази жена кой сте… знам… но нямах избор. — А, крънкането започна. Малко или много, всеки един се държи еднакво на този стол. — Какво можех да направя? Мамка му, та тя щеше да ме убие? Нямах избор! Моля…

— Знам какво си й казал, знам, че не си имал избор.

— Тогава… тогава защо…

— Не ми пробутвай тези, Северард. Добре знаеш защо си тук. — Невъзмутим както винаги, Фрост пристъпи напред и отвори сандъчето с инструментите. Рафтовете се разтвориха като екзотично цвете и разкриха полираните дръжки, лъскавите игли и блестящи остриета на инструментите.