Стивън Ериксън - Сакатият бог

Банашар продължи с усмивка:

— Цялото дъвчене бездруго го оглушава. Гложди го отвсякъде. Кучето има рани — не пипайте! — Махна с делвата към адюнктата. — Ловците на кости тръгват сами, о, да, по-самотни, отколкото бихте могли да си представите. Но вижте сега Тавори — погледнете я добре, приятели. Тази самота, на която тя настоява, ами, изобщо не е сложно. Не сте ли всички вие командири? Просто е, приятели. Нарича се… тактика .

В неловкото мълчание, което последва, Араникт погледна към Брис и видя нещо изведнъж съживило се в очите му, сякаш непознат за него език изведнъж е станал понятен.

— Адюнкта — каза той, — срещу империята на Ледер… вие ни ударихте едновременно по суша и по море. Залитахме от едната страна и от другата.

— Казахте, че сме ви нужни повече от всякога — заговори след него Смъртен меч Кругава, — защото трябва да нахлуем на повече от един фронт. Адюнкта?

— Право на изток от нас ни чака Стъклената пустиня — каза Тавори. — Макар да предлага най-късия маршрут към териториите на Форкрул Ассаил, този път е не само опасен според сведенията ни, но и във всяко отношение невъзможен за преминаване от армия. — Замълча и огледа перишите. — По този път ще тръгнат Ловците на кости. Смъртен меч, не можете да ни придружите, защото не мога да ви изхраня, нито да ви осигуря вода. Отвъд Стъклената пустиня, според описанието на самата кралица Абрастал, земята не става много по-добра.

— Момент, моля. — Кралицата на Болкандо гледаше втренчено адюнктата. — Единствените възможни маршрути по сушата са южните керванни пътища. Стъклената пустиня наистина е непроходима. Ако отведете армията си в нея, ще унищожите това, което е останало от Ловците на кости — нито един от вас няма да излезе.

— Ще прекосим Стъклената пустиня — заяви адюнктата — и ще излезем югозападно от провинция Естобанси. И ще дам възможност на врага да ни види възможно по-бързо. И те ще съберат силите си срещу нас, и ще има сражение. Едно сражение.

Нещо в тона на Тавори накара Араникт да ахне и тя изстина от ужас.

— А Сивите шлемове? — попита Кругава.

— В залива Коланси се издига едно естествено укрепление, наречено Шпила. На върха на тази твърдина има храм. В този храм е затворено нещо. Нещо ранено, нещо, което трябва да бъде освободено. Ловците на кости ще бъдат магнитът за силите на Форкрул Ассаил, Смъртен меч, но перишите са тези, които ще нанесат смъртоносния удар срещу врага.

Араникт видя как стоманените очи на Кругава се присвиха.

— Ние трябва да хванем южния път.

— Да.

„Битка. Една битка. Смята да пожертва себе си и войниците си. О, в името на всички Крепости, не може да…“

— Ще предизвикаш метеж. — Лицето на Юмрук Блистиг бе посиняло. — Тавори… не можеш да поискаш това от нас.

И тогава тя се обърна към Юмруците си и прошепна:

— Но трябва.

— Незасвидетелствани. — Фарадан Сорт бе пребледняла като призрак, с пресъхнали устни. — Адюнкта, тази битка търсехте. Ако се изправим срещу врага с единствената вяра, че ще умрем…

Банашар заговори и Араникт се стъписа, като видя стичащите се по страните му сълзи.

— Пред брадвата на екзекутора има хора, които коленичат навели глави и очакват съдбата си. И има хора, които се борят, напрягат се и се опълчват с вик, докато острието пада. — Посочи с пръст Блистиг: — Сега ще кажете истината, Юмрук: от кои е адюнкта Тавори?

— Пиян глупак говори от името на командира ни? — Гласът на Блистиг беше зъл. — Колко на място! Ще бъдеш ли с нас в деня на тази битка, Банашар?

— Да.

— Пиян.

Усмивката, с която отвърна Банашар, бе ужасна.

— Не. Абсолютно трезвен, Блистиг. Както се полага на твоя единствен — единствен — свидетел.

— Гуглата да го вземе проклетия ти екзекутор! Няма да допусна това! — Блистиг се обърна умолително към колегите си Юмруци. — След като знаете това, ще поведете ли войниците си към сигурната им смърт? Ако тази Стъклена пустиня не ни убие, ще ни убият Ассаил. И за какво ще е всичко? Отвличаща маневра? Шибана отвличаща маневра ? — Обърна се рязко към адюнктата. — Само това ли струваме, жено? Ръждясала кама за един последен удар, и ако острието се прекърши, какво от това?

Кругава проговори:

— Адюнкта Тавори. Това нещо, което е ранено. Това нещо в замъка на Шпила — какво е то, че искате да бъде освободено?

— Сърцето на Сакатия бог — отвърна Тавори.

Смъртният меч видимо бе потресена от отговора. Зад нея, с блеснали очи, Танакалаян запита:

— Защо?