Стивън Ериксън - Сакатият бог

Юмрук Фарадан Сорт се бе придържала към собствения си еталон за официалност, предполагаше Араникт. Едновременно сърдечна и почтителна. Докато Юмруци Кайндли и Блистиг мълчаха и напрежението между двамата бе осезаемо.

Беше се задържала близо до командир Брис. Трудно й бе да реши накъде да гледа. Жените на хундрилите, Ханават и Шелемаса, останаха по-назад от другите, сякаш не бяха сигурни колко са достойни за тази среща. След като Сорт, Кругава и Араникт си размениха няколко думи по проблема кой е редно да влезе първи — сблъсък на взаимна вежливост, ни повече, ни по-малко, — Араникт се отдръпна и тръгна към хундрилите.

Те наблюдаваха приближаването й с видимо смущение. Араникт спря, бръкна в кесийката си и извади три пръчки ръждивец. Показа им ги и повдигна вежди. Отвърнаха й с внезапни усмивки.

Стоеше и пушеше с тях, на няколко крачки по-назад от другите; улови погледа на Брис и остана доволна от гордостта, която видя в очите на любимия си.

Най-сетне бе решено кралица Абрастал да влезе първа, придружена от бойния главатар на баргастите Спакс, а след тях перишите. Когато няколко лица се извърнаха към жените хундрили, Ханават махна небрежно с ръка — явно, след като вече си имаше занимание, беше доволна да изчака. Шелемаса изглеждаше още по-облекчена.

Брис се приближи.

— Атри-Цеда Араникт, ако обичате, бихте ли придружили хундрилите вътре, след като… мм, приключите тук.

— Разбира се — отвърна тя. — За мен ще е удоволствие.

Малко след това трите останаха сами, освен двамата войници на пост пред входа на палатката.

Ханават заговори първа:

— Изкушавам се да се върна при хората си. Не ми е мястото в такава компания.

— Тук сте на мястото на съпруга си — каза Араникт.

— Не е нещо, което бих избрала — отвърна Ханават с гримаса.

— Никой не е сляп за това — каза Араникт колкото можеше по-вежливо. — Но ако желаете, мога да измисля извинение…

— Не — прекъсна я Ханават. — Дори за съпруга ми такова задължение струваше усилие. Изгорените сълзи са се заклели на бойното поле, в памет на Колтейн от клана на Враната. — Издиша лютив дим. — Но провалът, изглежда, ни намира, накъдето и да се обърнем. — Кимна към палатката. — Ще изтърпя разочарованието им, след като мъжът ми не смее. Акушерките ми все повтарят, че духът на една жена е по-силен от този на мъж. Днес съм решила да го докажа.

— Ако желаете, ще ви представя, Ханават.

— Не очаквам подобни формалности, Атри-Цеда. Адюнктата вътре има по-важни проблеми.

— Зави ми се свят — каза Шелемаса.

— Минава — увери я Араникт.

Скоро приключиха и Ханават подкани с жест Араникт да ги поведе. Атри-Цеда се обърна към входа на палатката, но Ханават каза:

— Араникт.

— Да?

— Благодаря ти.

— Моят командир беше искрен преди малко, Ханават. Хундрилите няма от какво да се срамуват. Всъщност вярно е тъкмо обратното. — Въведе ги в палатката.

Във външното помещение бяха двамата офицери, Рабанд и Сканароу. От другата страна на завесата се чуваха приглушени гласове. Сканароу ги посрещна с напрегната усмивка.

— Решихме, че е по-добре да не правим навалица.

Шелемаса се поколеба, но Ханават я хвана под мишницата.

Араникт дръпна завесата на входа и жените хундрили пристъпиха вътре.

Разговорът замря.

Араникт веднага усети напрежението. Лицето на Смъртен меч Кругава бе потъмняло от гняв — или от срам. На крачка зад нея беше Щитът-наковалня, пребледнял. Брис стоеше отдясно и гърбът му почти забърсваше платнената стена, на лицето му ясно бе изписана тревога. Отляво стоеше кралицата, нащрек, острият й поглед се местеше от Кругава към адюнктата и обратно. Коя беше говорила току-що? Араникт не беше сигурна.

Юмруците стояха отляво на адюнктата, близо до отсрещния ъгъл на помещението. Банашар се беше подпрял на един пилон от другата страна, скръстил ръце и притворил очи. Близо до него, готова сякаш да прихване бившия жрец, ако рухне, стоеше Лостара Юил.

Адюнкта Тавори изглеждаше здрава, със строго лице. Гледаше Кругава, без да трепне.

При появата на хундрилите Юмрук Фарадан Сорт се покашля и заговори:

— Адюнкта, ако ми позволите да представя…

— Не е нужно — прекъсна я Тавори и погледът й се спря на Шелемаса. Адюнктата пристъпи напред, като принуди Смъртния меч и кралицата да се отдръпнат. — Предполагам, че вие сте Шелемаса, която успя да събере оцелелите от Щурма, поведе отстъплението и така спаси живота на много хора. Казват, че вие последна сте напуснала бойното поле. Присъствието ви тук е чест за всички нас. — Замълча, след което се обърна към Ханават. — Скъпа майко, скърбя за ужасните загуби, които сте претърпели. Натъжена съм също така, че в този момент съпругът ви живее само със своите загуби. Надеждата ми е скоро да се събуди за даровете на живота. — Обърна се към другите. — Ханават и Шелемаса са от Изгорените сълзи на Хундрил, най-отдавнашните ни съюзници. Тяхната жертва в деня на На’Рук спаси живота на хиляди. На този ден, и на всеки друг, ценя и ще ценя техния съвет. Юмрук Кайндли, намерете стол за Ханават — не подобава да стои в нейното състояние.