Стивън Ериксън - Сакатият бог

Форкрул Ассаил стоеше със сгърчено от болка лице, затворил очи и със зяпнала уста. Не реагира на връхлитащия Ве’Гат. Две бързи крачки и кривият меч замахна надолу и порази вцепенения Чист между дясното рамо и шията, мина през гърдите и излезе от другата страна.

Другият Ве’Гат бе последвал събрата си и връхлетя отляво. Миг след атаката на първия тежката му брадва се стовари върху главата на Ассаил сред взрив от парчета кост и пръснат мозък.

Форкрул Ассаил рухна, облян в кръв.

Докато Гръб се мъчеше да обърне звяра, две тежки метални стрели изсъскаха между него и главата на Ве’Гат и се забиха в хълбока на другия. Гигантският гущер залитна от удара, падна и задните му крака заритаха във въздуха.

— Назад! Обръщай!

К’Чаин Че’Малле се понесе вихрено по насипа… петнайсет, двайсет крачки, а след това обърна и се хвърли долу сред тълпите колансийци в първата траншея. Оръжията му засякоха осеяна с трупове пътека към отсрещната страна.

Остриета на пики се хлъзгаха по бронята, обхванала краката на Гръб и стегнала бедрата му… а след това Ве’Гат вече дращеше нагоре по отсрещния склон.

Гръб се огледа за принца — за някой офицер поне, — но навсякъде цареше хаос.

Паднал ли беше Брис? Нямаше как да се разбере.

Но ето, че видя ледерийски войници, които вдигаха глави, видя как проследиха с погледи пътя му през фронта на сражаващите се сили, докато Ве’Гат разчистваше нападателите пред себе си с убийствените удари на острите си оръжия.

„Гледат към мен.“

„Но аз не знам нищо.“

„Глупак! Цял живот си живял във война! Погледни добре — реши какво трябва да се направи.“ Изви се в седлото и огледа полегатия склон отляво, след това примижа към серията укрепени тераси… и видя стичащите се от най-високите позиции войници.

Но между тях и ледериите… „Четири траншеи?! Не, това е невъзможно. Загубили сме една трета от армията само срещу първата!?“

Обърна се към ледериите и изрева:

— Отстъпвай! По заповед на принца — отстъпвай!

И видя как по целия фронт ледерийските войници започнаха да се оттеглят, вдигнали високо щитовете; докато едни отстъпваха заднешком, други влачеха със себе си ранените си другари.

Нова стрела изсвистя покрай него — твърде близо. Гръб изруга и срита Ве’Гат.

— Прибирайте оръжията и щитовете! Не, вдигайте ранените — да не остане нито един тук!

Звярът продължаваше да го носи под прикритието на първия насип, газеше през купищата тела.

Гръб гледаше ужасната касапница. „Помня стената и онзи мъж, и всички онези, които падаха около него — биеше се и се биеше, докато не го надвиха, свалиха го, а след това имаше кръст и го приковаха на него, и враните кръжаха и пищяха, и падаха от небето.“

„Помня стареца на коня му, пресегна се, за да ме вдигне — и как се обърна, за да погледне назад — сякаш можеше да види целия път, по който бяхме дошли — кървавия път, където се родих, където оживях.“

„Всички храбри войници, ваш съм. Винаги съм бил ваш.“

Колансийската контраатака от отрядите, оставени в следващите две траншеи, посрещна атаката на сафиите и легионерите на Евъртайн с лавина от железен гняв. Изсипаха се по склона по широките проходи и се стовариха върху силите на Болкандо като буря от стоманени юмруци. Въпреки дивата си ярост сафиите не бяха достатъчно бронирани срещу тежка пехота, а войниците на Евъртайн не можеха да стегнат плътна стена от щитове със сафиите между тях.

Първите линии бяха пометени, изтласкани назад и целият фронт на Болкандо се огъна, отстъпи отново втория насип, а след това първата траншея и най-сетне — първия вал. Врагът бе набрал инерция и легионът бе изтласкан още назад.

Почти никой не бе останал вече от сафиите и след като се изсипаха на равния терен, колансийците връхлетяха напред, за да се сблъскат с легионерите. Този път се натъкнаха на здрава стена от щитове. Вкопчиха се в яростна схватка.

Кралица Абрастал усещаше туптенето на сърцето на ранения си кон и знаеше, че той никога не се е чувствал по-жив, отколкото в този момент. Невъзможно бе да не се усмихне широко на ужасяващата му радост. Невъзможно бе да не я споделя.

Бяха стигнали до задънена улица обаче — а като погледна на запад, видя, че силите на ледериите се оттеглят от щурма, макар катапултите им да продължаваха залповете си без прекъсване.

Чистият бе направил каквото очакваше — беше опитал да разбие позицията й тук, като лиши ледериите от всякакъв шанс да настъпят към Шпила, като блокира долината — но само ако успееше да спре легиона Евъртайн.