Стивън Ериксън - Сакатият бог

„Старче, толкова много ти дължим. Защо ние, двамата Бедикт, сме толкова важни за теб? Но… не направи това заради мен, нали? А заради Техол. Твоя избраник смъртен, този, когото би искал да имаш за твой роден син.“

„Бъди спокоен, не роптая.“

Някой му донесе шлем и той си го сложи и стегна каишката.

Един от офицерите се приближи.

— Сър, намерихме ви кон… ще е добре бойците да ви видят отново, колкото се може по-скоро.

Брис поклати глава.

— Малазанският ни гост се справя доста добре с нещата, лейтенант.

— Издаваше заповеди от ваше име, сър!

— Умно, предвид обстоятелствата. Може да е млад, но вдъхва респект на гърба на онзи гущер. От този момент да бъде смятан за мой първи помощник — разясни го на всички офицери.

— Слушам, сър.

— Все пак, скъпи, за тях ще е добре да те видят — каза Араникт.

— Изкушавам се да поставя Гръб начело на подкреплението — отвърна той и щом тя отвори уста да възрази, вдигна ръка. — Не съм се възстановил все още — чувствам, че да падна от този кон е толкова вероятно, колкото и да се задържа на него. О, ще го яхна и стига да не мърда, какво пък, току-виж съм се оказал вдъхновяваща гледка. — Вдигна очи към имперското знаме и потръпна. — Стига никой да не гледа много внимателно. — Пресегна се и хвана ръката й. — Араникт, радвам се, че се бори за мен.

— Беше Маел — отвърна тя. — И кръвта на Фейнт. А след това, ако не беше Емби Боул, пак щяхме да се провалим.

— Ще те разочаровам ли, ако предпочета да остана тук и да командвам отбраната?

— Брис, ако трябваше, бих те вързала да те задържа тук. До мен. Не те спасихме само за да паднеш от някоя случайна стрела. Така че оставаш, издаваш заповеди и оставяш всичко на другите.

Той се усмихна.

— Започваш да показваш опърничавата си страна, Атри-Цеда.

— Идиот. — Тя запали пръчка ръждивец. — Просто ти току-що започна да я забелязваш — но точно това прави първия любовен порив толкова опасен. А щом угасне и отново започнеш да виждаш ясно — е, вече е много късно.

Усмихнат, той взе юздите, пъхна крак в стремето, изпъшка и се покатери на седлото.

Щом го видяха, от всички страни се надигнаха викове. Брис се изправи с гримаса, а след това вдигна облечената си в метална ръкавица ръка. Ревът се усили.

Гръб подкара нагоре по склона към него. Момчето вече не приличаше много на момче. Беше зацапан с изсъхнала кръв и отнякъде бе намерил пика на Блуроуз — железният й връх съвсем наскоро се бе натопил в кръв.

— Принц Брис… не знаех, че… искам да кажа…

— Нямаме време за губене — прекъсна го Брис. — Поставям те начело на подкреплението. Почти са се събрали… всъщност… — Примижа на изток. — Могат да се разгърнат в движение — болкандо губят терен. Поведи ги, командире, и бързо.

Гръб отдаде чест.

— Сър, щом се приближим, мога да препусна напред.

— Би ли очаквал някой от нас нещо друго? — попита Брис. — Само гледай да не те убият.

Младият малазанец кимна, обърна Ве’Гат и огромният звяр пое на изток с тътен.

Фейнт огледа защитниците отсреща. Прегрупираха се и притегляха подкрепления от по-високите отбранителни линии.

— Ще излязат от укритията си. Ще ни атакуват.

Прешъс Тимбъл я погледна.

— Какво? Защо ще го правят това?

— Защото повечето от нас тръгнаха на изток, по долината — не могат да ни оставят да подгоним подкрепленията им. Налага им се да пометат и ледериите, и болкандо.

Погледът на вещицата зашари по вдиганата припряно отбрана на ледериите.

— Много повече са от нас. Лошо.

— Атакуването струва скъпо — скоро ще си разменим ролите и няма да им хареса.

— Само смесената кръв ги държи да се бият изобщо — промълви тихо Прешъс.

— Какво?

— Смесената кръв. Захранват се от този проклет лабиринт — използват го, за да подчинят колансийците на волята си. Съмнявам се, че ще се бият толкова твърдо без това.

— И го казваш чак сега? — Фейнт се огледа и видя принца, яхнал коня си на двайсетина крачки встрани, с гръб към тях и загледан към тръгващите роти на подкреплението. Тръгна към него, но се олюля. Причерня й.

— Какво ми става?

— Загуба на кръв — сопна се Прешъс Тимбъл.

Фейнт изсъска от безсилие и бавно закрета към Брис Бедикт. „Намерете проклетите със смесената кръв. Насочете няколко катапулта към тях. Разкъсайте ги на парчета. И тази битка е свършила.“

— Принц Брис!

Мъжът извърна глава.

Фейнт изкуцука до него.

— Две думи, ваше височество…

Останали без дъх, перишите се изкачиха по склона на долината на бегом и в пълно снаряжение. Синдекан спря и огледа терена.