Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Направят ли го — изръмжа Абрастал, — знаеш какво да направиш, Спакс.

— В косматите им задници, да. Но…

— Просто приготви воините си — прекъсна го тя и заби шпорите в хълбоците на коня. — Отивам да погледна отблизо!

— Не прекалявай!

Тя подкара коня в галоп и бронята затрещя около нея като оръжейна ковачница. Четирима от телохранителите й препуснаха да я догонят, но тя им махна да спрат. Мразеше глупаците. По-лоши бяха от кокошки. Но на вестоноската, която се приближи, даде знак да продължи с нея напред.

Отвъд перишите ледерийската армия беше впила челюсти в първата линия защитници, но и тя понасяше загуби от колансийските катапулти. Видя, че принцът е развърнал свойта и че скоростта на стрелбата им превъзхожда вражеската. Поне три позиции съсредоточаваха огъня си върху най-близкия редут и той вече бе настръхнал от тежките метални стрели. Пеши стрелци и лека пехота настъпваха под прикритието на контраогъня и вече нападаха позицията.

Принцът си знаеше работата. Но имаше ли значение? Загубите вече бяха ужасни… а тя знаеше, че собствените й войници понасят същото зад нея.

А сега и тези периши… искаше й се да впие зъби в гърлото на Сивите шлемове. Въпреки всички предателства и коварства, които вирееха в дворцовите игри на кралство Болкандо, това тук бе много по-убийствено. „Може би ми дава урок. За забиването на нож в гърба, за лъжата и коварството, за да наложиш своето.“

„Не, колкото и да се опитвам, не мога да го простя. Дворецът е моят свят и ще го управлявам както искам.“

Приближаваше се бързо към перишите, копитата на коня тътнеха в бесен галоп. Войниците се строяваха, след като вече бяха излезли от укреплението, и тя видя, че възвиват към нея.

— Искате нас първи, нали? Спакс ще е адски доволен!

Но беше тактически погрешно… не, явно трябваше да възвият срещу ледериите. Когато се приближи още повече, първите редици не направиха опит да извадят оръжия. „Възможно ли е? Спечелила ли ги е Кругава? Къде е Танакалаян? Блудния да ме бутне дано, кой командва тази армия?“

Махна на младата вестоноска.

— Стой по-назад, но така, че да можеш да чуваш. Слушай добре преговорите, войник — животът на хиляди като нищо може да зависи от това, ако не успея да ги убедя.

Младата жена, избрана заради умелата си езда, беше пребледняла, но кимна.

— Очите ти са по-добри от моите — виждаш ли командир някъде?

— Ваше величество, има един… със сиво лице. Жестикулира — раздава заповеди. Ето там. — Тя посочи.

— Виждам го. Защо е боядисано лицето му?

— Резач е, ваше величество. Полеви лечител.

„Добре. Какъвто ще да е.“

— Изглежда, иска да говорим — не ми харесва това. Какво е станало с Кругава?

Забавиха до тръс и на подходящото разстояние вестоноската спря, а кралицата продължи бавно напред. Отгледа отдалече резача. Стар мъж, като за Сивите шлемове. Лицето му бе изпито от живот в скръб и загуба и тя не видя в него никакъв плам. Безпокойство й се усили.

Лечителят вдигна ръка за поздрав.

— Ваше величество, Сивите шлемове ви поздравяват. Аз съм Синдекан, избран командир след трагичната смърт на Смъртния меч и Щита-наковалня.

Думите му я поразиха като удар в гърдите. „Остави. Не му е сега времето.“

— Строени сте. Кажете намеренията си, Синдекан — както виждате, имаме бой тук и не мога да губя повече време, докато решите в коя посока ще духа шибаният вятър.

Мъжът се присви като ударен през лицето, после си пое дълбоко дъх и бавно изправи рамене.

— Сивите шлемове на Периш смирено се поставят под вашата команда и на принц Брис. — Махна с ръка към бойците зад себе си. — Обърнахме се към вас, защото не можахме да определим местоположението на принца. Ваше величество, Чистият Форкрул Ассаил бе ранен в сблъсък с нашия дестраянт. Разумно е да се допусне обаче, че ще се възстанови. А когато стане това… очакваме пробуждане на ужасна магия.

— Можете ли да се защитите срещу нея?

Старият мъж поклати глава.

— Боя се, че не, ваше величество. Загубихме мястото си като оръжие на вълчите богове. Виждате ни такива, каквито сме — прости войници, които искат да върнат честта си като мъже и жени. Това и нищо повече.

— Веднага щом Чистият разбере за атаката на Шпила, ще задели за там толкова войници, колкото реши, че може да си позволи.

— Разбираме това, ваше величество.

— Отдъхнали ли са войниците ви, Синдекан? Можете ли да се спуснете в бърз бяг през долината и да намерите незащитено възвишение? — Усили гласа си и се обърна към войниците зад лечителя: — Сиви шлемове! Можете ли да застанете на пътя на колансийците, които скоро ще потеглят на изток към Шпила?