Стивън Ериксън - Сакатият бог

Танакалаян кимна.

— Съмнявам се, че изобщо бихте го усетили. Но се радвам на увереността ви в преценката, че Стъклената пустиня не може да се премине.

— Един момент, Щит-наковалня. Казвате ми, че не мислите, че бихме могли да усетим появата им. Защо?

Погледът на Танакалаян се зарея и отново се спря на Сеток. Сви рамене.

— Техният командир — тя е жена — владее меч Отатарал. Не че той би могъл да спаси… — Млъкна изведнъж, защото Разводненият вече крачеше към свитата си и ревеше команди на езика на Коланси. След малко трима ездачи обърнаха конете си и препуснаха в галоп на север.

Погледна към Сеток и видя, че е впила очи в него.

Щит-наковалня усети, че се поти, сърцето му заби бързо в гърдите.

— Само един меч Отатарал — промълви той, озадачен от явната тревога на Разводнения и притеснен от внезапното внимание на Сеток.

„Успокой се. Задръж се на резеца на ножа. Дишай дълбоко… дишай…“

Смирение стоеше вцепенена, извърнала очи на югоизток. Небето бе празно, безоблачно, синьото отмито и обагрено в зелено от Странниците. Празно, и все пак… „Смърт иде. Виждам път, съграден от кости и прах, път, прорязал плътта на земята. Иде със скоростта на вятъра. Иде в сянката на… богове на бездната!“ В душата й изригна смут. След него — ужас и страх. „Коурабас! Неокована! Но защо? Кой би направил такова нещо? Кой е призовал тази сила?“ За миг отново усети неумолимата тежест на камъка, който някога я беше пленил — усети задушаващия ужас от това, че не може да раздвижи крайниците си, тъмнината и ужасната, ужасна самота. И разбра какво е това. Разбра усещането, животинския ужас. Паниката. „Не! Никой няма да ме вземе отново!“

Помъчи се да се овладее.

„Коурабас. Ти си освободена — усещам горчивото ти ликуване. Навярно аз единствена мога истински да го разбера.“

„Но те ще дойдат за теб. Не можеш ли да ги усетиш? Елейнт са на този свят. Те ще те убият.“

„Не ни търси. Не пронизвай кожата на Акраст Корвалайн. Не трябва да бъдем наранени — не сега, Коурабас, Моля те.“

Но знаеше, че такова същество не може да бъде вразумено. От мига на сътворяването му драконът Отатарал бе обречен на вечна болка и гняв. Бе дарен с несравнима мощ, но все пак тази мощ бе отрицание. Единствената храна на Коурабас бе магията, но самият живот бе проява на магията, тъй че тя убиваше всичко, което докоснеше. Единствени Елейнт притежаваха волята да устоят на това.

„Такава… самота. Мъката на съществуванието… така неумолимо в своето отхвърляне. Да, Коурабас, бих могла да погледна в очите ти. Без да мигна. Защото знам истината за твоя смут.“

Знаеше, че не може да отклони дракона от гибелния му път. Братята и сестрите й нямаха представа какво се носи на криле сега към тях, а срещу дракона Отатарал… „всички може да загинат. Благоговение, Усърдие, Спокойствие… всички мои чисти братя и сестри. И всичко, което се стремяхме да постигнем, ще бъде унищожено.“ Не, не можеше да спре Коурабас.

„Но мога да отмъстя за смъртта на братята и сестрите ми.“

Бивакът й бе на три дни от вързаното тяло на Крадеца на живот. Три дни от оръжието, годно да се противопостави на дракона Отатарал. „Икариум. Ще те събудя. Ако Елейнт се провалят — ако не дойдат навреме, — ще оставя Коурабас на теб.“

Двамата щяха да се издирят един друг — нищо друго не можеха да сторят. „Драконът е отрицание. Но Икариум е отворена рана в самия Хаос. Когато същността му се разбие, когато тъй нареченият му гняв се развихри, той е само един проводник, портал. Точно затова не може да бъде спрян — той дори не съществува. Ще се сразиш ли със самия хаос? Невъзможно.“

„Ще се сблъскат и тази битка ще унищожи света.“

„Добре.“

„Дори сестра Благоговение не разбира: има повече от един път към справедливостта.“

И тя тръгна.

Писъкът на земята под нозете й вече достигаше до сетивата й — можеше да усети трусовете от ударите, които й се нанасяха. Внезапното излиняване, изригващата прах, огромните цепнатини, разтварящи се под Коурабас. „Където тя премине, няма да има живот. Където тя премине, всичко живо ще умре.“

„Елейнт, намерете Коурабас. Убийте дракона Отатарал. Само това искам. А сетне може да се спазарим, защото ще имам Икариум — ще имам сила от хаос, неотстъпваща на вашата. Можем да постигнем съвършен баланс, в свят, прочистен от досадни богове… представете си какво може да бъде постигнато!“