Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Приключих с въпросите си. Напусни.

— Още една подробност, които може би ще е ви е интересно да научите — каза Спакс. — Сред помощните, ваше величество, има воини Теблор.

Абрастал и Боен главатар Спакс ги чакаха пред палатката на кралицата. И двамата носеха пълните си регалии. Кралицата изглеждаше величествено, въпреки че косата й от едната страна бе остригана, а Бойният главатар на гилките се бе накичил с оръжия и носеше дълго до глезените наметало, направено от черупки на морски костенурки. „Какво значи това? Какво се е случило?“

Абрастал заговори първа.

— Принц Брис, изглежда, скоро ще посрещаме гости.

— Преди да сте запитали — отвърна Брис, — не беше уговорено предварително. Но последните вестоносци, които пратих до брат си, му съобщиха подробно каквото знаехме тогава за маршрута ни. По това време бяхме на десет дни преход в Пустинните земи.

— Все пак разчетът на времето изглежда… необичаен.

— Цеда на моя брат е в състояние да усети, дори от голямо разстояние, магически усилия да се търси подземна вода. — Кимна към Араникт. — Както знаете, легионните ни магове извършваха такива ритуали още откакто напуснахме Пустинните земи.

Абрастал отвърна мрачно:

— Вашият Цеда е могъл да ни проследи по извличането на вода от земята… докато си седи удобно в двореца в Ледерас? Очаквате ли да повярвам на това обяснение, принце? Дори един бог не би могъл да стигне толкова далече.

— Мм, щом казвате.

Вече чуваха тропота на коне от югоизток и лагерът на Болкандо изведнъж се раздвижи: изтощените, измъчени войници напускаха биваците си, за да се струпат около главния път между двете редици палатки. Извисиха се гласове и Араникт успя да види авангарда. Примижа към знамената.

— Ваше височество — обърна се тя към Брис. — Ледерии, да. Но не мога да разпозная хералдиката — кой батальон е това?

— Нов, доколкото виждам — отвърна Брис.

Батальонният командир вдигна ръка да спре отряда си, а след това препусна напред и спря на десет крачки от Брис и останалите. Слезе с дрънчене на броня, смъкна шлема си, пристъпи и коленичи пред принца.

— Идист Тенедикт, ваше височество, командващ Канцлерския батальон.

— Станете, командире — рече Брис. — Пристигането ви ни радва изключително. Идист Тенедикт… убеден съм, че знам фамилията, въпреки че в момента не мога да се сетя.

— Да, ваше височество. Баща ми беше един от главните кредитори на брат ви, един от първите, които пропаднаха в Деня на загубите.

— Разбирам. Изглежда обаче, че фамилията Тенедикт се е съвзела от… лошия късмет.

— Да, и кралят намери за уместно да ни възнагради, ваше височество…

— Чудесно.

— … под формата на обществена служба чрез неговата нова програма за Задълженост към обществото, ваше височество. Като средния син и изправен пред малко перспективи, избрах да поема по военния път за моята обществена служба, докато останалите от фамилията Тенедикт се заеха да преустроят мизерното съществуване на бедняците на Островите.

Абрастал издаде някакъв звук, нещо средно между неверие и отвращение.

— Простете ми за прекъсването, командире. Трябва ли да разбирам, че кралят на Ледер, след като е разорил богатството на фамилията ви, е сметнал за уместно да изисква от вас обществена служба?

— Точно така е, ваше величество.

— Как изобщо може да е честно това?

Идист я погледна с лека усмивка.

— По въпроса за честността, кралице, крал Техол имаше много неща да каже на баща ми, а и на всички останали, които се облагодетелстваха от дълговете на други.

Абрастал се намръщи.

— От позиция на висша привилегированост намирам това за оскърбително.

— Точно това е идеята, ваше величество — отвърна Идист.

Брис се намеси:

— Командире, докарали сте не само себе си, но и продоволствие, прав ли съм?

— Да, ваше височество. Нося и писмено послание от краля, адресирано до вас.

— В момента у вас ли е?

— Да, ваше височество.

— Тогава, моля, прочетете ни го.

Младият командир повдигна вежди.

— Ваше височество? Все пак това е лично писмо и…

— Аз решавам, командире. Прочетете ми думите на брат ми, ако обичате. Високо.

Изведнъж мъжът започна да се поти и Араникт изпита внезапно съчувствие. Наведе се към Брис.

— Може би трябва да премислиш, мили. Това е брат ти все пак.

— Да, и?

— Ами той… понякога се изразява доста…

Принцът се намръщи.

— Ах, да.

Но Идист вече бе започнал:

— „Поздрави до принц Брис от крал Техол Единствени на Ледер. Прескъпи братко, успя ли вече да спиш с нея?“ — Благоразумно спря и погледна принца. От всички страни, от войниците, които можеха да чуват, до Абрастал и Спакс, се бе възцарила мъртва тишина. Араникт въздъхна и си запали пръчка ръждивец.