Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Ти го каза. Проклятието на оцелелите.

— Не сме по-различни от К’Чаин Че’Малле — отбеляза той. — Изненадан съм, че им отне толкова време, докато го разберат.

— Майката на Гунт Мач го разбра и заради това я сметнаха за обезумяла. Ако не воюваме заедно, накрая воюваме помежду си. Тя умря преди да може да види плодовете на прозрението си. Умря с убеждението, че се е провалила.

— Калит, крилатият убиец, Гу’Рул. Продължава ли да ни пази?

Тя погледна към небето. Очите й се присвиха към Нефритените странници.

— Изпратих Шай’гал напред, да разузнае пътя ни.

— В Коланси? Не е ли рисковано?

Калит сви рамене.

— Всъщност Гу’Рул служи на Гунт Мач — тя го пуска при нас по своя команда. Този път обаче с Матроната бяхме съгласни. Смъртен меч, ако се съди по образите, които ми подаде Гу’Рул, не мисля, че Сивите шлемове приемат командването ти.

Геслер изсумтя.

— Благочестиви досадници. Всъщност това ме радва, честно казано. О, Кругава изглеждаше способна и така нататък, но повярвай ми, целият този култ към Вълците ме притеснява. — Забеляза как Калит вдигна вежда, сви рамене и продължи: — Да, и аз си избрах своя бог на войната, тъй че малко приличам на перишите. Работата, Калит, е, че е логично един войник да избере бог на войната. Нелогично е, когато бог на войната превърне във войници цял народ. Някак си е погрешно, нали? Има нещо изкривено в това — макар че всъщност не мога да ти кажа защо го чувствам така.

— Значи са свободни да правят каквото пожелаят?

— Предполагам. Не знам много за този Танакалаян, освен че щеше да се оправи добре в малазанския двор, ако е вярно това как е узурпирал властта на Кругава. Не вярвам на такива хора, Калит. Вкарвало ме е в беля през всички тези години. Все едно, щом Танакалаян иска да натика перишите си в гъза на Форкрул Ассаил, да го направи.

— Какво мислиш за ледерийския принц, Смъртен меч?

— Него го харесвам. Араникт също. Стабилни хора са тия двамата. Според това, което чух в Ледер, преди брат му да вземе трона Брис е бил нещо като лична охрана на ледерийския император. Ненадминат с меча. Това ми казва повече за него, отколкото си мислиш.

— В какъв смисъл?

— Всеки, който е усвоил едно оръжие — овладял го е истински, — е смирен човек. Нещо повече, знам как разсъждава и отчасти какво вижда. Как работи мозъкът му. И изглежда това, че е станал принц, изобщо не го е променило. Тъй че, Калит, за ледериите не се безпокой. Дойде ли денят, те ще са там.

— Остава само Болкандо…

— Мисля, че тя отстъпва пред Брис. Не го иска, но просто е така. Освен това има червена коса — добави той.

Калит се намръщи.

— Не разбирам.

— Двамата със Сторми сме фаларийци. Много червенокоси хора има във Фалар. Тъй че ще ти кажа каква е Абрастал. Убийствен нрав, като нажежено желязо, но майчинството я е научило на мъдростта да разбира какво е под нейна власт и какво — не. Не й харесва, но го търпи. Обича секса също, но е склонна към ревност — и цялото това вилнеене е само за показ. Вътрешно просто търси мъж като мен.

Тя ахна.

— Но тя е омъжена! И то за крал!

Геслер се ухили.

— Само исках да видя дали още слушаш, дестраянт. Видях, че вниманието ти се разсея.

— Един Ловец ме намери — ти си затворил сетивата си, а Сторми спи. Видян е ездач. Идва откъм лагера на перишите и навлиза в Стъклената пустиня.

— Повече подробности?

— Можеш да видиш каквото видя Ловеца, Смъртен меч.

— Вярно, че мога, нали? — Съсредоточи се за миг, след което изруга тихо. — Кругава.

— Къде…

— При адюнктата, обзалагам се. Но изобщо няма да стигне.

— Какво да направим?

Геслер се почеса по брадичката, след което се обърна.

— Сторми! Събуди се, дебел брадат вол такъв!