Андре Мороа - Страната на хилядите желания

— Също като при татко — забеляза Мишел.

— Дори още по-разхвърляно — добави Жералд.

— А не, такова нещо не е възможно!

После влязоха в салона, където стоеше кралицата. Беше много красива. На главата си носеше малка корона и държеше в ръка вълшебна пръчица, по-блестяща от всички други. В момента преобразяваше с нея мебелите. Правеше го толкова бързо, че беше забавно да я наблюдаваш. Погледът й се спираше например на картина, която представляваше град с много коли по улиците. Кралицата протягаше пръчицата и картината се превръщаше в женски портрет.

Тя се любуваше десетина секунди на портрета, после отново протягаше пръчицата си: жената изчезваше и на нежно място се появяваше индийски дворец, пред който се купеха червени и черни слонове.

Жералд избухна в смях.

Кралицата се обърна.

— Я виж ти! — възкликна тя, като ги видя. — Довели сте сестра си. Добър ден, феичке Мишел! Чаках ви. И майка ви дойде някога тук, когато беше малка. Остана с нас известно време, но после се наложи да ни напусне, разбира се.

— Защо да се разбира? — изненада се Мишел.

— О — отвърна кралицата, като насочи пръчицата към малка масичка, която мигом се превърна в лампа. — Защото никой не може да остане дълго тук. С изключение господин Точенудар, във Вълшебната градина не може остане никой, който е навършил дванадесет години.

— Освен ваше величество — каза Мишел.

Беше много горда, че се сети да каже „Ваше Величество“.

— О, аз ли? За мен е друго. Аз съм безумна.

— Как така? — попита Мишел.

— Ами да — и кралицата протегна пръчицата си към един стол, който мигом стана скрин.

Децата се спогледаха.

— Госпожо кралице — плахо промълви Елиан, — какво трябва да правим сега?

— Какво искате да кажете? — не я разбра кралицата.

— Искам да кажа, къде трябва да отидем, какъв е редът.

Кралицата вдигна пръчицата си към тавана и там незабавно се образува прекрасен кристален полилей. Тя затананика някаква много приятна мелодия:

Момиченцата се спогледаха.

— Това пък какво е? — попита Елиан.

— Трябва да е басня — реши Одет.

— От кого е тази басня? — попита Мишел кралицата.

— От когото искате — каза кралицата и добави: — Яде ли ви се шоколад?

Тя докосна с пръчицата си една кръгла масичка и върху нея се появи огромна кутия троен лешник. Но едва видяла я, кралицата отново замахна с пръчицата си, превърна шоколадовите бонбони във фондани, но забрави да ги предложи на децата. После запя, отпращайки групичката им към вратата:

Преди да излязат, тя им напомни:

— Днес следобед в двореца има празненство. Надявам се, че ще дойдете.

Докато те се покланяха, тя добави:

— Ако искате.

Мишел отвърна любезно:

— Приятни желания!

Когато децата излязоха навън, те размениха озадачени погледи. Какво да правят сега? Не знаеха дори колко е часът.

— Дали да не си сервираме следобедна закуска с вълшебните пръчици? — предложи Оливие.

— Защо не — каза Мишел. — Само че имам една идея. Ще си поръчаме съвсем ниска маса, за да можем да седнем на тревата.

— А, не — възрази Жералд. — Много по-забавно ще бъде да си направим истинска маса и да измайсторим също столове и кресла.

Мишел и брат й почнаха да се карат. Жералд докосна земята с пръчицата си с думите: „Да се появи една висока маса!“. И тъкмо когато масата почна да се очертава, Мишел замахна със своята и заповяда: „Не, искам ниска маса!“. И тогава не се появи нищо.

Двете деца се спогледаха.

— Гледай ти! Вълшебните пръчици загубиха силата си! Едно момиченце, което ги наблюдаваше, докато се препираха, запя през смях:

То имаше червени коси и злобно изражение.

— Що за стихотворение каза? — попита Жералд.

— Не знам — отвърна Мишел. — Май че беше нещо за математика. Слушай, Жералд. Остави ме да направя масата, пък аз ще те оставя да направиш приборите.

И те заработиха в разбирателство. Мишел поиска красива дъбова маса, защото не искаше да слага покривка, а малки цветни салфетки, които получи веднага, дори с нейните инициали, избродирани върху тях. Това предизвика шумни протести от страна на другите. После Жералд направи чиниите и чашите и тъй като салфетките бяха бледовиолетови, той поръча чашите в жълто-оранжево. Оливие се зае със закуската. Той поиска оранжада, айскафе, горещ шоколад. Елиан отговаряше за сладкишите и конфитюра, а Одет, за която оставиха сандвичите, направи сандвичи с пилешко, шунка, домати и един вълшебен пастет от аншоа и сирене.