Андре Мороа - Страната на хилядите желания

— Ужасно е! — прошепна Мишел на Елиан.

— Да — потвърди Жералд, — нашата гувернантка би трябвало да дойде тук и да въдвори малко ред.

В един ъгъл те попаднаха на няколко момиченца, които играеха на портрети и се опитваха да отгатнат.

— Мъж ли е? — попита Мишел.

— Да — отвърна едно момиченце.

— Жив ли е?

— Да — отговори друго.

— В Париж ли живее?

— Да — обади се трето.

— Важна личност ли е?

— Много важна — кимна четвърто.

— Сигурно е президентът на републиката — предположи Мишел.

— Нищо подобно, това е Жана д’Арк — заяви пето.

— Как така? — изуми се Мишел. — Нали ми казахте, че е мъж?

— Може да е каквото си ще! — отвърна същото момиченце.

Мишел прошепна на Елиан:

— По-добре да отидем да си играем само петимата.

Петте деца изкачиха много стъпала и на третия етаж намериха една празна стая. Седнаха в креслата и Оливие попита:

— Какво ще правим?

— Имам една идея — каза Мишел. — Искате ли да играем на училище?…

— О, да! — извика Оливие и запляска с ръце.

И той тутакси започна:

— На фараона му се присънил сън… Сторило му се, че е на брега на Нил…

— Млъкни, Оливие! — прекъсна го Мишел.

— Вулканът — поде Жералд — е планина, която бълва пламъци и стопена лава през отвор, наречен кратер.

— Млъкни, Жералд! — възмути се Мишел. — Аз ще ви задавам въпроси. Аз съм учителката.

— Не, аз! — възрази Одет.

— Защо?

— Защото искам.

Но четирите деца се развикаха:

— Стига вече! Сами ще си въведем ред! Мишел е учителката. После пък ще бъдеш ти. Мишел, задавай ни въпроси.

— Първо си ти, Жералд — каза Мишел. — Кой е защитил Галия от римляните?

— Цезар — отговори Жералд.

— Отлично — каза кралицата на феите, която се оказа зад тях.

— Сега е твой ред, Елиан — продължи Мишел. — Кой е бащата на Луи XIII?

— Луи XII.

— Точно така — заяви кралицата на феите.

В този момент в стаята влезе господин Точенудар.

— Задайте му един въпрос — предложи кралицата.

Но господин Точенудар извади от джоба една топка и я тури пред краката си.

— А, не! — запротестираха децата, закривайки уплашено очи с ръце.

— Защо? — попита кралицата. — Оставете го да прави каквото иска, той е мой гостенин.

— Но не и наш — каза Мишел.

Тя взе топката и отказа да я върне.

— Задайте ми тогава един въпрос — каза примирено господин Точенудар.

Мишел дълго мисли. Най-сетне го попита:

— Коя е столицата на Великобритания?

— Единбург — отвърна господин Точенудар.

— Много добре — заключи кралицата на феите.

Когато един час по-късно децата казаха на сбогуване „Приятни желания“ на кралицата, Мишел я попита:

— А къде, ваше величество, ще ни посъветва да отидем да спим сега?

— Където искате — отговори кралицата.

Щом излязоха от двореца, Мишел каза на приятелите си:

— Нямам вече хиляди желания, а само едно.

— И аз! — обади се Елиан.

— И аз! — заяви Одет.

— И ние също! — извикаха в един глас Жералд и Оливие.

— Единственото ми желание е да се върна у дома — каза Мишел.

— А пък аз у нас — каза Елиан.

— И аз у нас! — каза Одет.

— И ние у нас! — заявиха Жералд и Оливие.

Петте деца се спогледаха и избухнаха в смях.

— Само че — сети се Жералд, — за да се приберем, трябва да си вземем отново крилете, а аз загубих номера от гардероба.

— Нямаме нужда от криле — каза Мишел. — Нали си имаме вълшебни пръчици? Достатъчно е да кажем: „Искам да се намеря отново в леглото си“ и ще се озовем в креватчетата си.

— Да се опитаме.

— Най-напред Оливие, той е най-малък.

Оливие протегна пръчицата си, каза:

— Искам да бъда в леглото си!

И тозчас изчезна.

— Виждате ли, че стана! — каза Елиан.

И Мишел на свой ред протегна пръчицата си, затвори очи и произнесе:

— Искам да бъда в леглото си!

Тогава много бързо, като че ли някой въртеше с пълна скорост филмова лента, но отзад напред, тя видя отново широкия въздушен път с багрите на есента върху зелените вълни на гората, после белия пясък на пустинята. Зърна в далечината червения пламък на малкия вулкан. Пламъкът нарасна и Мишел отвори очи.

Беше в стаята си. Някой бе отворил вече капаците на прозорците и един слънчев лъч весело огряваше чаршафа й. Нищо не се беше променило. На креслото лежеше голямата й кукла, облечена с бледосиня копринена рокля. Върху камината — лодката от червено и бяло стъкло, която бе спечелила на панаира. По стените — снимките на родителите й и на братчетата й.