Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Гувернантката, изправена до вратата казваше:

— Хайде, ставай, моето момиче. Ще закъснееш за училище.

Мишел разтърка очи и стана. Беше много доволна, че отново намира дома си и дори училището. Само че напразно се опитваше да повтори мислено уроците си за тази сутрин. Мислеше за Смутензасрамен, за госпожица Небесна, за кралицата и й се дощя да отиде на училище, като литне над къщите.

— Къде са крилете ми? — попита тя.

— Криле ли? Имаш здрави крака, можеш да вървиш.

В училище Мишел срещна Елиан и Одет. Но тъй като не седеше до тях, не можа да ги заговори за Вълшебната градина.

— Мишел — прозвуча строго гласът на госпожица Попивателна. — За какво мислите?

— За нищо, госпожице.

— Станете и кажете наизуст баснята.

Мишел стана и се заклати леко, мъчейки се да си припомни първия стих. Най-после се сети.

— Полудяхте ли, Мишел? — скара й се госпожица Попивателна. — Седнете, пиша ви единица. Не обичам да се подиграват с мен.

Мишел си седна много смутена. Как беше тази пуста басня? Имаше все пак: "Бай Гарван… А по-нататък имаше и „смутен и засрамен“… Но къде ли беше виждала този господин Смутензасрамен? Всичко бе станало така смътно, смътно… Само след час тя вече нищо не си спомняше.

Минаха няколко дълги дни. Мишел напълно забрави Вълшебната градина. Тя ставаше голяма. Опитваше се да бъде по-мила с братята си, куклите й омръзнаха и тя започна да предпочита книгите. Така тя навърши осем, после девет години.

Деветият й рожден ден мина доста тъжно. Тя се беше радвала толкова време преди това, а нищо не стана така, както бе очаквала. Братята й направиха хубав подарък, но после взеха да я дразнят, тя им отговори в същия тон и целия ден вече не й проговориха. Беше поканила Елиан и Одет да си играят следобеда, но и двете се разболяха от шарка. Дори вечерта се провали.

— Госпожице — бе казала Мишел, — днес е рожденият ми ден, ще си легна чак в десет часа.

— В никакъв случай. Уморена си — бе заявила гувернантката. — Очите ти се затварят. Тъкмо днес ще си легнеш по-рано.

„Ах, колко досадно е всичко! — помисли си Мишел, слагайки глава на възглавницата. — Как бих искала да се върна в Страната на хилядите желания!“

Припомни си пътешествието, крилете, каза си, че би било страшно приятно да полети отново над големите зелени вълни на гората и изведнъж пред нея пак се ширна бялата пустиня и тя зърна Фараона с каменната шапка.

— Добър ден, Фараоне — каза му тя. — Познахте ли ме.

— Да. Вие сте малкото момиченце, което ми изтълкува съня за трите бели и трите черни кокошки.

— И сбъдна ли се онова, което ви предсказах?

— Не — отвърна Фараонът. — Съвсем не, но търпеливо чакам. Седнете.

Мишел седна в подножието на малкия вулкан, а Фараонът се наведе тайнствено над нея.

— Тази нощ сънувах друг сън — сподели той. — Бихте ли ми го изтълкували?

— Какъв беше? — попита Мишел и въздъхна.

— Ето. Стори ми се, че съм на брега на Нил. Изведнъж видях да излизат от реката шест оранжеви и шест виолетови костенурки. Какво ли означава това?

— Нищо не означава — каза Мишел и повдигна рамене.

— Как така? — учуди се Фараонът.

— Ей така. Нищо — повтори Мишел. — Най-напред сънищата изобщо никога нищо не значат. Те не съществуват. Така например в този миг аз сънувам, че ви виждам… но вие не съществувате.

— Как да не съществувам!? — извика Фараонът. — Ами че аз съм повелител на Горен и Среден Египет!…

— И древният Египет не съществува — заяви Мишел.

Тогава Фараонът вдигна каменните си ръце. Мишел страшно се уплаши и побягна. Фараонът се затича след нея, но за щастие каменната му роба така силно притискаш краката му, че той не можеше да върви много бързо. Фараонът заобиколи няколко пясъчни планини и загуби Мишел от погледа си. Скоро тя забеляза станцията на камилите. Първа в редицата беше добрата стара камила, която някога я бе отвела във Вълшебната градина. Тя я яхна, наведе надолу ухото й, което беше още по-ръждясало, каза: „Във Вълшебната градина!“ и камилата се заклати. Едва бе изминала двеста метра, когато Мишел забеляза в началото на пустинята Фараона, който, обърнат в профил, викаше подире й:

— Ах, не съществувам ли? Ще ви дам да разберете!…

Скоро той се скри от погледа й.

След три часа Мишел пристигна пред гишето на господин Смутензасрамен. Приближи се и каза:

— Мога ли да вляза?