Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Това означаваше: „Вода с въображение“.

Старата дама потопи в нея пръчицата, която мигом стана прозрачна като стъкло и придоби златист отблясък.

— Ето — каза тя, като подаде пръчицата на Мишел, — докоснете ли с нея земята, в същия миг пред вас ще се появи всеки предмет, който пожелаете.

— Може ли да се счупи? — попита Мишел.

— О, никога!

— Да опитам ли?

— Разбира се!

— Ние с братята ми много искаме да имаме автомобилче, което върви като истинска кола, нали знаете, голяма, с мотор.

— Много добре — насърчи я госпожица Небесна. — Допрете пръчицата до земята и опишете каква кола искате.

— И тя ще излезе от земята?

— Няма да излезе отникъде. Просто ще се появи и толкова.

— Не е възможно — усъмни се Мишел.

— Опитайте.

Момиченцето допря вълшебната пръчица до земята и изведнъж пред очите й изплува чудесна червена количка. Тя наистина не излезе от земята, а просто се образува във въздуха.

— Ах, колко съм доволна! — извика радостно Мишел. — Мога ли да я взема със себе си във Вълшебната градина?

— Дума да не става — възрази госпожица Небесна. — Нали ще отидете във Вълшебната градина по въздуха… Няма да можете да пренесете толкова обемист предмет. Но това няма значение, тъй като щом стигнете там, с пръчицата си ще можете да създадете едно, две, три, десет автомобилчета като това.

— Ах, така ли? — промълви Мишел, леко натъжена. — Само че няма да бъде вече същото. Кога ще тръгна за там?

— Ей сега. Ще ви заведа до пистата за отлитане.

Пистата беше широка морава, заобиколена от няколко дървета. При входа имаше малка табела:

От двете страни на табелата Мишел забеляза две стари липи. В тази отляво беше пробито малко прозорче, над което пишеше:

Госпожица Небесна потропа на гишето. Отвътре се чу:

— Гу-гу-гу…

— Господин Нежналюбов, аз съм, госпожица Небесна.

Гишето се отвори и един гълъб изгука, като се поклони много любезно:

— Гу-гу, какво мога да направя за вас, мила и прелестна госпожице Небесна?

— Господин Нежналюбов, водя ви малката фея Мишел, която ще отлети за Вълшебната градина. Поверявам ви я. Би трябвало да я поупражнявате няколко минути. Никога не е летяла… Е, довиждане, феичке Мишел. Приятни желания!

— Защо казвате „приятни желания“? — удиви се Мишел.

— Във Вълшебната градина не се казва „желая ви щастие“, защото щастието зависи от самата вас.

— Ах, вярно! Приятни желания и на вас.

След като г-ца Небесна си отиде, Мишел се обърна към гълъба.

— Гу-гу — обади се той. — Очарователна, небесносиня феичке, летели ли сте някога?

— Никога.

— Добре тогава — каза гълъбът много любезно, — ще ви дам първия урок, миличка.

Той изхвръкна от липата и се повъртя над раменете на Мишел, за да провери как са прикрепени крилете.

— Много добре — каза той, — много добре… Имате прелестни крилца и сте създадена да летите… Само че трябва да внимавате, миличка. Всички злополуки стават от невнимание… Вие, хората, мъже и жени, казвате: „Лети, лети гълъб!“, като че ли това е естествено, а нищо не е естествено. Гълъбът лети, защото се научава да лети.

И той й обясни как летят птиците. На пистата имаше много бели чайки, специално за обучението на малките феи. Господин Нежналюбов, който беше техен началник, показа на Мишел как някои умеят да летят, без да движат крилете си.

— Но как постигат това? — учуди се Мишел.

— О! — отвърна господин Нежналюбов. — Те умеят да използуват въздушните течения. Нали знаете… във водата са ви показали, че има силни течения, които могат да ви отнесат много далеч, без да плувате… Същото е и във въздуха.

Повикана от господин Нежналюбов, една лястовица показа на Мишел как се каца върху дърво, как се влиза в дупка в стената или в гнездо.

— Искам и аз да опитам — каза Мишел.

— Точно затова сте тук — каза гълъбът. — Размахайте няколко пъти криле и прелетете няколко метра… Не отивайте много далеч още първия път.

Мишел раздвижи криле, както бе видяла да правят птиците и изведнъж страшно се изненада, че се озова на десет метра над земята. Тогава престана да лети, но почувствува, че така рязко пада, че се уплаши.

— Един мах с криле, преди да се приземите! — извика й отдалеч гълъбът.

Мишел замахна веднъж с криле и лекичко кацна на земята.

— Никак не е лошо… — похвали я господин Нежналюбов. — Имате големи заложби и летите много грациозно. Ще направим още няколко упражнения и можете да отлетите за Вълшебната градина.