Андре Мороа - Страната на хилядите желания

— Ето какъв: най-напред видях парадните стълби от розов гранит на своя дворец…

— Гранит ли? Това пък какво е?

— Камък — отвърна Фараонът с досада. — Само че не ми задавайте въпроси, нали вие ще обяснявате… На стълбата видях три бели кокошки, после три черни кокошки. Скачайки от стъпало на стъпало, те стигнаха до горе и влязоха в двореца… Това бе сънят ми. Какво ли означава?

Доста озадачена, Мишел помисли малко. Според нея, сънят не означаваше абсолютно нищо, но тя не смееше да го каже, защото се боеше да не разсърди Фараона. Мъчеше се да измисли нещо, което да му достави удоволствие.

— Това означава, струва ми се, че най-напред ще имате три бели дечица, а след това три черни.

— А така ли? Благодаря — зарадва се Фараонът, сякаш се отърси от голяма грижа.

Заобиколиха една пясъчна планина и свиха по пътеката вляво. По пътя той я попита:

— Сънуваме ли в този миг?

— О, не зная. Ако знаех, щях да съм будна и тогава нямаше да сънувам.

— А, така ли? Благодаря.

Скоро Мишел зърна дълга редица коленичили една зад друга камили.

— Колко стари и мръсни камили! — възкликна момиченцето. — А къде са водачите?

— Водач ли? Ами че вие самата.

— А ако не бях дошла?

— Тогава нямаше да има нужда от водач. Вземете първата от редицата, камилите са много ревниви, и когато я яхнете, обърнете надолу дясното й ухо в знак, че сте я наели. Кажете: „Във Вълшебната градина!“.

— Предпочитам да се върна у дома.

— Не, не, най-искрено ви съветвам да отидете… — каза Фараонът. — Това е дивна страна, където всеки прави каквото си ще.

— Каквото си ще? — повтори Мишел. — Може ли да си играя по цял ден? Да изям няколко захаросани кестена едно след друго? Да си легна в полунощ?

— Да, бъдете спокойна, всичко, каквото поискате.

Той добави полугласно с известна тъга:

— И там никой не сънува!

— Ще се опитам да отида — заяви Мишел.

Тя се качи на първата камила, наведе се напред, обърна надолу дясното й ухо, което съвсем не беше лесно, защото ухото бе ръждясало. После извика: „Във Вълшебната градина!“ и камилата, надигайки се с мъка, потегли в лек тръс. Тъкмо като тръгваха, Мишел чу, че Фараонът си мърмори: „Четири зелени тигъра, четири сини тигъра“ и много се уплаши, да не би да трябва и това да тълкува. Но камилата закрачи по-бързо и тя загуби от поглед Фараона. А и нямаше време да мисли, защото едва-едва се крепеше на седлото. Вървейки, камилата силно се клатеше и момиченцето се издигаше и спускаше на гърба й, както лодката танцува върху морските вълни. Прекосяваха безрадостна местност и белият пясък блестеше, докъдето поглед стига.

След разходка, която се стори на Мишел доста дълга — проточи се може би два-три часа — всред пясъка се появиха няколко дървета. После тя видя тъмно петно в далечината и камилата спря край някаква гора. Мишел слезе и забеляза табелка, закована на един бор. Прочете:

Когато се приближи до дървото, тя забеляза, че в кората му е изрязано малко гише като тия на гарите или театралните каси. Потропа по стъклото; никой не отговори. Потропа по-силно и чу:

— Га-га! Ей сега, ей сега.

Гишето се отвори и тя видя стар гарван с очила на клюна и черно вълнено таке на главата. Облечен беше в мъничък черен фрак.

— Вие ли сте господин Смутензасрамен? — попита Мишел.

— Га-га, така ми се струва — отвърна той.

Мишел бе страшно изкушена да му каже: „Повярвайте, ако гласът ви е хубав тъй както видът ви…“, но се уплаши, да не би да го засегне и затова просто каза:

— Господин Гарване, не разбирам какво става с мен. Бях при родителите си, в леглото си, и внезапно се озовах в пустинята… И тогава срещнах един стар господин от камък, който ми каза, че бил Фараон и ме посъветва да отида във Вълшебната градина… И тогава се качих на една камила… И тогава дойдох тук и вече не знам какво трябва да правя… Ще ме пуснете ли да вляза?

Гарванът нагласи очилата върху клюна си, изгледа внимателно Мишел и й каза:

— Но… вие фея ли сте?

— Аз ли? Не, господин Гарване.

— Много неприятно — каза Смутензасрамен. — Само феите могат да влизат във Вълшебната гора. Искате ли да станете фея?

— Разбира се — отвърна Мишел, — но мога ли?

— Га-га, така ми се струва — отвърна Гарванът, като енергично размърда криле. — Така ми се струва… Но трябва да се явите на един малък изпит при мен.

— Как! — учуди се Мишел. — Трябва да се явя на изпит, за да стана фея?

— Га-га, така ми се струва. Трябва да отговорите на трите въпроса, които ще ви задам… Ако отговорите ви ми харесат, ще ви впиша в книгата на феите; ако не ми харесат, ще яхнете пак камилата си и ще ви подканя да се върнете в пустинята… Готова ли сте?