Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Мишел много се разтревожи. Опита се да си припомни всичко, което знае, но мислите й се изплъзваха и се гонеха в главата й. „Ех, да ще да ме попита за Фараона или за пустинята, ще бъде чудесно, но ако ми зададе въпрос от историята на Франция…“ И тя започна да преповтаря мислено: „Галите били езичници… Те обожавали огъня, слънцето и гръмотевицата“.

Смутензасрамен бе отворил една малка книжка. Свали очилата си, избърса ги, изтрака три пъти, за да си проясни гласа и изрече:

— Аритметика: колко прави осем по шест?

— Петдесет и четири — отвърна Мишел.

— Сигурна ли сте?

— Почти… — промълви детето. — Така ли е?

— Га-га, така ми се струва.

— Как — изненада се Мишел, — така ви се струва? Извинете… не знаете ли със сигурност?

— Госпожице — отвърна Гарванът с достойнство, — вие изглежда забравяте, че аз съм тук, за да задавам въпроси, а не за да отговарям.

После измърмори на себе си:

След малко той попита:

— Правопис: как ще напишете думата кокошарник?

— О, това ли? Много лесно! — зарадва се Мишел. — Ку-ку-шар-ниг.

Тя беше много горда, че се сети, че се пише „г“, а се чува „к“.

— Така ли е?

— Гага, така ми се струва.

— Би било все пак по-добре, ако знаехте със сигурност.

— Това с нищо не би изменило резултата от изпита — заяви строго Смутензасрамен. — А сега, ще благоволите ли да ми кажете наизуст една басня?

— Да, разбира се — отвърна Мишел с готовност. — Зная „Гарван и лисица“.

— Не обичам тази басня — отвърна сухо Смутензасрамен.

— Зная също „Щурец и мравка“.

— Кажете я.

Мишел я беше учила доста отдавна. Тя започна:

— Струва ми се, че я обърках малко към края — смънка тя.

— Не забелязах — каза Гарванът. — Аз обичам тази басня.

— И аз я обичам, защото е къса.

— И имате добър вкус — забеляза Смутензасрамен. — Също като мен… Ще ви впиша в книгата на феите. Име, фамилно име, качества?

— Какво значи това? — смути се Мишел.

— Това значи как се казвате.

— А защо не го кажете така?

— Та нали го казвам! Как ви е името?

— Казвам се Мишел.

— Каква възраст?

— Седем години.

— Имате ли братя и сестри?

— Двама братя и една сестра.

— На кое място сте по успех в класа? Случва ли се някога да сте първа?

— Никога! — отвърна Мишел.

— В такъв случай — заключи Гарванът, като че ли напълно успокоен, — ще ви впиша в книгата на момиченцата-феи.

Той взе едно картонче, закрепи очилата на клюна си и започна да пише с явно усилие. После подаде картончето на Мишел. Смутензасрамен имаше много красив почерк, изписваше буквите просто като печатни и тя можа да прочете без никакво затруднение:

— А сега — каза Смутензасрамен на Мишел — трябва да си вземете роклята, крилете и пръчицата.

— Ще имам криле и вълшебна пръчица? — възхити се Мишел.

— Разбира се… Поздравявам ви — добави той, като подаде краче на Мишел.

— Защо?

— Защото сте избрана за фея… Това е голяма чест.

— Но нали вие ме избрахте? — изненада се Мишел.

— Точно затова — каза Гарванът. — Поздравявам ви, задето бяхте избрана от мен. Това е най-голямата чест.

— Тогава защо и вие самият не се изберете?

— Защото предпочитам да съм си гарван! — заяви Смутензасрамен.

Той изхвръкна из прозорчето, скокна на земята, свали очилата, пъхна ги под крилото и кимна на Мишел да го последва. Те повървяха известно време безмълвно сред дърветата, после стигнаха до огромен дъб, на който пишеше:

Г-н Смутензасрамен натисна бутонче, скрито в кората на дъба и една врата се отвори.

— О! — възкликна Мишел. — Какъв чуден асансьор! Колко би се радвал брат ми Оливие! Той обожава асансьорите.

— А вие? — попита я Смутензасрамен.

— Аз ли? Аз обичам гарваните — отвърна Мишел, която беше започнала да го опознава.

Черният гарван се изчерви от удоволствие и погали краката на Мишел с крилото си.

— Вие сте славна феичка — каза й той. — А сега, чуйте: ще влезете в асансьора, ще затворите грижливо вратата и ще натиснете бутона: „ШЕВ“. Щом асансьорът спре, ще излезете…

— И ще върна асансьора — каза Мишел.

— Ако искате — забеляза Гарванът. — Вие сте фея, правите каквото си искате… Вдясно ще видите врата и на нея надпис: „Госпожица Небесна“. Ще почукате… Госпожица Небесна е гардеробиерката на феите.