Катрин Кер - Магия за мрак

Накрая капитанът му махна с ръка и го викна. Родри побърза да се върне в лагера, хвърли щита до завивките си и отиде при каруците да вземе овес за коня и закуска за себе си. Там вече бяха още двайсет души от отряда. Зае място на опашката за храна зад Едил, млад войскар с квадратно лице, който, поне засега, единствен говореше със сребърния кинжал.

— Добро утро, Родри. Сигурно не си видял към нас да се промъкват някакви врагове, а може би си спал, а?

— О, не беше трудно да стоя буден, като ви слушах как хъркате и пърдите.

Едил се засмя и го тупна приятелски по рамото. При каруцата пълният слуга на лорд Гуиван разблъска началото на опашката, за да вземе закуската на господаря си.

— Всъщност на какво разстояние сме от дъна на лорд Дейн? — попита Родри.

— Само на около петнайсет мили. Ако тези фъшкиести каруци не се строшат отново, ще бъдем там още тази вечер.

— Смяташ ли, че може да ни обсадят?

— Е, така говорят слуховете, нали? Ще се молим да не е вярно.

Тъй като се бе озовал насред тази война в Аудглин, Родри все още се опитваше да разбере какво точно става. Доколкото успя да научи, лорд Дейн и някой си лорд Лейнрид имали стара вражда и при някакъв дребен инцидент тя отново пламнала. И двамата призовали съюзниците си да съберат колкото се може по-голяма войска. Марклеу, съюзник на Дейн, държеше само двайсет и един души, затова изпрати своя син Гуиван да води отряда, нае Родри и си остана у дома. Срамът не спираше да яде Мелуейд. Миналото лято стоеше като кадвридок начело на голяма войска; сега беше само сребърен кинжал, нает, за да не ходи друг да се бие.

Сръчно събраха лагера и бяха на път два часа след разсъмване. Половината от отряда яздеше бавно с лорда си начело на колоната; каруците подскачаха и се друсаха в средата; останалите войскари образуваха ариергарда. Като сребърен кинжал Родри яздеше накрая и дишаше праха на всички. Започна да мисли за Джил и да се пита дали е в безопасност в дъна с остатъка от отряда и със самия овдовял лорд. Ревността непрестанно яздеше до него, гризеше го, дразнеше го със спомена за красотата й. Когато тръгнаха, без да ще, забрави, че ще са разделени в продължение на седмици и месеци; сега се питаше дали през това време тя ще му бъде вярна или не.

Разтеглената колона се виеше бавно през заоблените възвишения, покрити с ниски дървета и храсти. Родри си припомняше методично всеки мъж в дъна и се питаше дали ще й се стори съблазнителен. В съзнанието си предварително бе стигнал до заключението, че всеки мъж, който я види, би я пожелал; оставаше въпросът дали тя ще го приеме? Внезапно звукът на сребърен рог прекъсна мрачните му мисли. С неволен вик се изправи на стремената и се огледа. Далеч пред тях, напряко на пътя им, бе строен отряд, въоръжен и готов за бой.

— Врагове, момчета! — изкрещя Гуиван. — Въоръжете се!

Докато развързваше щита си от рога на седлото и го надяваше на лявата си ръка, Родри подбутна коня си с колене, изведе го от колоната и го насочи нагоре, покрай каруците. Походната колона се превърна във водовъртеж, настъпи суматоха, защото и останалите войскари правеха същото. Тъкмо когато стигна до предната линия, отекна друг рог и от възвишенията се спусна втори отряд, който отряза пътя им назад. Родри започна да се пита дали ще види отново Джил, независимо дали му е била вярна. Ругаейки под нос, изтегли метателното копие от калъфа му под десния си крак тъкмо когато вражеският отряд тръгна ходом към тях.

— Гуиван! — кресна водачът им. — Предай се, млади глупчо.

Лордът подбутна коня си на няколко крачки пред мрачните, суетящи се войскари. Тъй като по преценка на Родри зад тях имаше четирийсет души, а пред тях трийсет, той се приготви да умре в бой, ако Гуиван откаже да се предаде.

— Размърдай си мозъка, момче! — рече вражеският лорд. — Та това дори не е твоя вражда. Нека баща ти откупи теб и отряда ти. Не давам и свинска пръдня дали ще те убия или не, стига да не стигнеш до Дейн днес. Да се предадеш при такова превъзходство на противника не е позор, а освен това парите ще ни влязат в работа.

Зад него отрядът му се разсмя на шегата.

— Всичко това добре, Инрик — викна в отговор Гуиван. — Ами лорд Дегуик?

— Той не е с нас, но ти давам тържествено честната си дума, че докато си при мен, ще си в пълна безопасност.

Гуиван мисли толкова дълго, че Родри изпита желание да изпсува от напрежение.

— Готово — рече накрая той. — Приемам честната ти дума.

Родри изпусна със свистене дъх на облекчение.