Катрин Кер - Магия за мрак

— Намерил си го, така ли? О, я слушай, да не искаш да кажеш, че е у Джил?

Гномчето отново кимна утвърдително. За момент Невин се вцепени от ужас.

— Това означава, че тя е в ужасна опасност, разбираш ли? Онези хора, които го откраднаха, дяволски държат да го имат. Няма да се поколебаят да я убият, за да го вземат.

Устата на гномчето се отвори широко и то дори изпусна някакво тънко квичене, нещо трудно за когото и да е от Дивите.

— Върви при нея. При първия знак за опасност ела да ми кажеш, чуваш ли?

Гномчето кимна и изчезна. В състояние толкова близо до паника, доколкото можеше да изпадне с дисциплинираното си съзнание, Невин се обърна към мангала в ъгъла на помещението. Махна с ръка и Дивите на огъня подпалиха дървените въглища така, че станаха яркочервени. Невин се взря в тях и помисли за Джил.

Почти веднага я видя, разположена в самотния си лагер на брега на реката при вълнистите височини. Тя спеше, облегната на едно дърво, а ръката й стискаше меча. Сякаш съзнаваше, че се намира в опасност, но той знаеше, че мечът не би свършил много работа срещу такива врагове. А къде в името на всички богове беше Родри? Раздразнен потърси момчето и го видя да лежи завито в одеялата си на пода на претъпкана казарма. Всички мъже, наблъскани там, изглеждаха начумерени и засрамени. Невин разшири обхвата, накара мисълта си да излезе през вратата на казармата и видя пред вратата въоръжени мъже на пост. Значи са го пленили, когато е тръгнал на някаква война. Джил оставаше сама на пътя.

Невин изпсува така гнусно, че едва не загуби видението, но го улови отново и изпрати мисълта си обратно при Джил. Използвайки лагера за изходна точка, разшири гледката и започна непрекъснато да разширява кръгозора си, докато видя достатъчно, за да разбере, че тя се намира в централната част на Ир Аудглин. Прекрати сканирането и отново започна да крачи нервно, кроейки планове. Трябваше да се придвижи бързо. Реши да купи още един кон, защото, прехвърляйки тежестта си от единия на другия, щеше да изминава повече мили на ден.

— Трябва да стигна до нея навреме — каза той на глас. — И се кълна във всички богове, че ще го направя, дори и да съсипя всеки кон, който докопам по пътя.

Но страхът му растеше, защото майсторът на черния деомер, който стоеше зад кражбата, сигурно се намираше по-близо до нея, отколкото той самият. Върна се при мангала и започна да бди над Джил чрез огъня.

Огледалото лежеше върху парче черно кадифе с бродирани върху него обърнати пентаграми — зловещият символ на онези, които искат да сринат самия природен ред. От двете му страни стоеше по една свещ и фокусираше светлината си в центъра на огънатата повърхност на огледалото. Аластир коленичи пред него, опрян на ръце, мислейки си колко хубаво би било да имаше истинска маса. Тъй като не беше виждал Великия камък на Запада в действителност, не можеше да го сканира по нормалния, лесен начин. Пое дълбоко дъх и призова зловещите имена на Властелините на люспите и корите. Като произнесе имената им, усети, че духовете са наблизо, но извън обсега на съзнанието му и просъска:

— Покажете ми камъка!

В средата на огледалото се появяваха и изчезваха смътни очертания, но нищо не се оформи като ясен образ. Колкото и жестоко да ругаеше, духовете му бягаха, както му бяха бягали цял ден.

— Трябва ни кръв — рече Аластир, вдигайки поглед.

Саркин се усмихна и отиде в ъгъла на кухнята, където седеше, свит от ужас, Камдел. Вдигна го силом на крака и той започна да хленчи, но чиракът го зашлеви да мълчи.

— Няма да умреш — рече той. — Може дори да ти хареса. Ще видиш как добре се съчетават болката и удоволствието, нали, малкият?

С увиснало чене, младият лорд вървеше, подпрян на Саркин, докато чиракът го влачеше към кадифето с огледалото. Брат му се приближи, носейки обреден нож с тънко острие, а чиракът застана зад Камдел и започна да го опипва. Напявайки, Аластир призова онези духове, които бе обучил да изпълняват волята му. Пред него се материализираха три черни, разкривени гномчета и един зъл дух, чиято уста беше пълна с кървавочервени зъби.

Еви сряза ръката на Камдел. Лордът простена, но се облегна назад в прегръдките на Саркин, докато кръвта капеше. Деформираните Диви се струпаха наоколо, улавяйки капките върху езиците си. Нямаше да се нахранят с тях, но попиваха суровия магнетизъм, който излъчваха кръвта и половата възбуда на Камдел. Бавно плитката рана се затвори. Гномчетата протегнаха разцепените си ръце към Аластир.