Катрин Кер - Магия за мрак

Гномчето се ухили до уши и кимна в знак на съгласие.

— Дяволите да го вземат, надявам се, че се отнасят добре с него. Ходи ли да го видиш?

Гномчето кимна своето „Да“ и на двата въпроса.

— Абе, малки братко, едно нещо не разбирам. Хем Родри има елфическа кръв, хем не те вижда.

Гномчето замислено зачопли дългите си сини зъби, стоя така известно време, после сви рамене и изчезна. Очевидно и то не го разбираше.

Пътят се виеше през ниски възвишения. Понякога, когато водата течеше през дълбок каньон, той се отдалечаваше от реката, за да се върне при нея в долините. От двете страни, миля след миля през вълнистата местност, се простираше пасище. Тук-таме се виждаха стада бели говеда с ръждивочервени уши, пазени от говедари и от по чифт големи сиво-бели хрътки. По-късно през деня, когато пътят направи голям завой, видя отдясно гарвани. Те газеха тромаво из високата трева или внезапно излитаха, правеха кръгове, а сетне отново кацаха да се хранят.

Джил сметна, че това ще да е труп на мъртво теле, родило се твърде слабо, за да живее, или дори на крава, която се е разболяла и умряла, преди да я намери краварят, но изведнъж отново се появи сивото гномче. То сграбчи с костеливите си пръсти единия от поводите, разтърси го силно, сетне посочи към гарваните.

— Искаш да видя, така ли?

Много възбудено, то кимна утвърдително.

Джил върза Изгрев за крайпътен храст и последва гномчето. С приближаването им гарваните хвръкнаха с възмутен грак и накацаха на близко дърво да бдят над плячката си. Във високата трева лежеше трупът на кон, който все още носеше седло и юзда, и кожените каиши се впиваха дълбоко в подутата плът. Обиколи го, но птиците бяха изяли толкова много от него, че не успя да разбере от какво е умрял. Смущаваха я седлото и юздата. Ако принадлежеше на някой отряд и просто си беше счупил крак, хората щяха да вземат амуницията му, след като убият животното да не се мъчи.

Затаявайки дъх, тя се приближи. По юздата блестяха сребро и скъпоценни камъни.

— В името на всички богове и жените им! Кой би оставил такава амуниция?

Но гномчето не я слушаше. То ровеше из тревата, разделяше я с две ръце, взирайки се, докато мършавото му личице оставаше съсредоточено и смръщено. Като го гледаше, Джил осъзна, че и друг е претърсвал мястото, защото тревата беше стъпкана и оскубана на значително разстояние около коня. Приближи се към гномчето и погледът й бе привлечен от блясък на злато. Вдигна гривна, полуцилиндрична, от чисто злато, цялата гравирана със сложна плетеница от спирали и розетки. Не бе виждала някой да носи подобно нещо, но от разкази знаеше, че великите воини от времето на Зората са носили такива украшения. Вероятно представляваше семейна реликва, скъпоценност, предавана от векове, и без съмнение струваше двайсет пъти колкото златото, вложено в нея.

— Я виж, това ли търсеше?

Очите на гномчето се присвиха от объркване и то дойде при нея. Докосна гривната с пръст, помириса я с дългия си нос, сетне внезапно се усмихна и затанцува малък танц на победата.

— Е, добре тогава. Ще я вземем с нас.

Гномчето кимна и изчезна. Джил зави гривната в резервните си чорапи й я сложи в дисагите, но се питаше кой ли е убил коня и какво ли е станало с ездача му. Изведнъж усети деомерско предупреждение, студена тръпка по гърба си, сякаш някой прокара лепкава студена ръка по него. Тук имаше нещо опасно, нещо, което не беше по силите й да проумее, но можеше да го усети също така отчетливо, както подушваше мъртвия кон. Този следобед тя язди много дълго, преди да спре на лагер, и почти не спа, прекарвайки нощта в състояние между сън и бдение.

Същата нощ Невин беше отседнал в малък хан на около сто мили на запад. През последните две седмици, всъщност откак един от духовете, прикрепени към камъка, бе дошъл при него да му каже, че са го откраднали, той вървеше по следите на Камдел. Тъй като рядко спеше повече от четири часа на нощ, се събуди по тъмно и потъна в мрачни размисли за ужасната кражба, докато пред него се появи сивото гномче на Джил.

— Е, добра ти вечер, малки братко. Джил наблизо ли е?

Гномът поклати отрицателно глава, сетне започна да танцува наоколо, широко ухилен.

— Какво означава това? Добри новини ли?

То кимна утвърдително, изпълни сложна пантомима, използвайки ръцете си да опише нещо малко и кръгло, сетне се вгледа в очертаното от него, сякаш сканираше.

— О, богове! Да нямаш предвид Големия камък на Запада?

То кимна в знак на съгласие, сетне изпълни пантомима как търси нещо и го намира.