Катрин Кер - Магия за мрак

— И най-сетне аз ги сканирах снощи — довърши разказа си той. — Намират се в Аудглин, търсят някой да ги наеме. Трябва да призная, че Джил е толкова стисната, че не пуска и стотинка. Като че ли са им останали пари от зимата.

— Това ме радва, но, о, богове, лятото едва започва, а ето моето бедно момченце продава меча си по пътищата.

— Е, хайде, Лова. Трябва да признаеш, че „бедното момченце“ е един от най-големите майстори на меча в кралството.

— О, зная. Сигурно не трябва да се тревожа, но как да не го мисля?

— Права си, каквото и да говоря пред теб, аз също се безпокоя.

— Зная го, но чакай, все забравям да ти кажа, а ти сигурно не си чул! Напоследък се тревожа за далеч повече неща, отколкото за самия Родри. Невин, случи се наистина най-ужасното нещо. Спомняш ли си Донила, съпругата, която Рийс напусна, че била безплодна?

— Много добре.

— Е, новият й мъж се увлече по нея и я ухажваше, като да беше младо момиче. Очевидно е имал голям успех, защото тя ще има дете.

— О, всички богове да са ни на помощ! Научил ли е вече за това Рийс?

— Да. Отидох сама до Аберуин да му кажа, смятайки, че е най-добре да го чуе от мен. Не го прие добре.

— Без съмнение. Ще ти кажа, че дори намирам сили да изпитам жал към Рийс. Мълвата сигурно се разпространява като горски пожар.

— Станал е за смях на всички лордове в Елдид. Страшно ме боли за бедната му жена, към която се отнасят като към някакъв кон за надбягване. Дори правят облози, дали тя ще зачене и доколкото разбирам, не залагат, че има голяма вероятност. О, богове, колко жестоки са понякога хората!

— Точно така. Но ми е ясно какво имаш предвид за Родри. Той е последният наследник на Мелуейд от Аберуин. Трябва да го върнем.

— Когато Рийс е така вбесен? Не си го видял. По цял ден крачи като луд и никой не смее да произнесе думата „бебе“ пред него. Сега вече никога няма да викне Родри обратно. Освен това са прекалено много амбициозните хора, които подхранват неговата омраза към брат му, надявайки се, че ако Рийс умре бездетен, кланът им ще има шанс да получи гуербретството.

— Звучи отвратително правдоподобно.

— Естествено. Обзалагам се, че сред Съвета на избирателите вече са започнали сплетните и маневрите — усмихна се с лека самоирония. — И аз започнах да кроя своите планове. Когато отидем в Канобейн, ще взема незаконната дъщеря на Родри от хората, които я отглеждат, и ще я държа при мен. Малката Рода ще е пешка в тази игра и искам лично да се грижа за нейното обучение. В края на краищата онзи, който се ожени за наследничката на Родри, макар и незаконна, ще има някакво основание за претенции в Съвета на избирателите.

— Богинята ми е свидетел, че има за какво да ти се възхитя. Повечето жени щяха все още да си скубят косите, задето синът им е прокуден, а ето ти планираш нещата четиринайсет години напред.

— Повечето жени нямат властта, която имам аз, дори и да са от моя ранг.

Няколко минути преминаха в напрегната тишина. Ловиан изглеждаше много уморена и нещастна и Невин предположи, че из главата й се върти горчивата истина: Родри всъщност не е истински Мелуейд. Но беше от ключово значение хората да го смятат за такъв. Разбира се, Невин не можеше ясно да разгадае бъдещето, но оставаше убеден, че Родри е предопределен да управлява в Западен Елдид ако не като гуербрет Аберуин, то поне като тиерин в Дън Гуербин. Той и господарите на Уирда хич не се интересуваха кой е бащата на Родри, но благородниците щяха да се интересуват.

— Знаеш ли от какво най-много се боя? — попита внезапно Ловиан. — Че когато умре Рийс, ще се стигне до открита война. Случвало се е, знаеш, когато недоволен кандидат се е почувствал ощетен от Съвета. Е, дотогава мен отдавна няма да ме има и няма да ме е грижа.

Тъй като Рийс беше здрав мъж само на двайсет и девет години, забележката й прозвуча съвсем смислено, но Невин почувства внезапно да го пробожда деомерско предупреждение. Като че ли й предстоеше да погребе още един син.

— Случило ли се е нещо? — попита тя, виждайки израза на лицето му.

— О, само мислех, че ще трябва да уредим Родри да бъде върнат.

— Да бяха думите жълтици, щяхме да сме богати като Краля — тя въздъхна дълбоко. — Винаги е трудно да се види гибелта на велик клан, но ще бъде наистина жалко да се види краят на мелуейдовци.

— Наистина ще е жалко.

Всъщност дори по-жалко, отколкото предполагаше тя. Кланът Мелуейд винаги е бил важен за деомера още от странно скромното му начало преди близо триста години.