Катрин Кер - Магия за мрак

— Така е. Сърцето ме боли, че пътищата ни се пресякоха само за да се разделят. Е, може да се срещнем отново по дългия път.

— Надявам се — Родри протегна ръка. — Сбогом, гертдине. Може би боговете ще ни позволят отново да седнем на половиница пиво.

Стиснаха си ръцете и Саламандър усети по гърба му да пробягва деомерски хлад. Разбра, че ще се срещнат отново, но не така, както се надяваха. Деомерският хлад беше толкова силен, че конвулсивно се разтрепери.

— Я виж — обади се Джил. — Да не си настинал?

— Малко. О, богове, мразя да ставам рано.

Всички се засмяха и се разделиха усмихнати, но през целия ден, докато яздеше на запад, обратно към Кермор, Саламандър не забравяше деомерския хлад.

Във великолепно обзаведена ханска стая в Дън Девери на малка масичка седяха Аластир и Камдел и се пазаряха за цената на двайсет пръчки опиум. Облегнат на перваза на прозореца, Саркин следеше този безсмислен фарс. За Аластир парите нямаха значение, но трябваше да поддържа у Камдел убеждението, че не е нищо повече от незаконен вносител. Най-сетне сключиха сделката, монетите бяха връчени. Дойде време за истинското предназначение на срещата. Саркин включи второто си зрение, за да наблюдава.

— Милорд — поде Аластир, — сигурно разбирате, че за мен е опасно да идвам в Дън Девери. След като вече се срещнахме, бих предпочел да работите пряко със Саркин.

Камдел понечи да възрази презрително и вдигна поглед, но Аластир изпрати светлинен лъч от своята аура, опаса го около аурата на лорда и изпрати светлинно яйце, което се въртеше като пумпал. Камдел се олюля като пиян.

— Саркин е много важен — прошепна Аластир. — Можеш да му се довериш, както на мен. Ще му се довериш. Ще му се довериш.

— Да, да — повтори след него Камдел. — Доверявам му се.

— Добре. Ще забравиш, че си бил омагьосан. Ще забравиш, че си бил омагьосан.

Аластир дръпна линията и позволи на Камделовата аура да се уравновеси.

Саркин затвори второто си зрение и придружи лорда до вратата, където му се поклони, сетне затвори след него и сложи резето на тежката дъбова врата. Аластир се засмя под нос и се изправи, протягайки се.

— Готово значи — рече майсторът. — Само помни, че трябва да работиш бавно с него. Ако можеш, омагьосвай го, когато е пиян от медовина или от дима на опиум, та да не се усети, че става нещо необикновено.

— Няма да е трудно, господарю. Той пие като свиня и смуче дим като комин.

Аластир отново се засмя. Саркин не си спомняше някога да е бил толкова доволен, но в края на краищата най-сетне заговорът, който кроеше от много години, тръгваше добре. Камдел имаше свободен достъп до покоите на Краля и разполагаше с идеалната възможност да открадне вместо тях нещо, до което никога не биха могли сами да се доближат.

— Разбирам защо момъкът те възбужда толкова — продължи Аластир. — Но пък ти винаги си бил жаден за леглото — и небрежно потупа чирака си по задника.

Саркин се вцепени от шока. Никога, през всичките тези години, не му бе минавало през ума, че Аластир може да си мисли, че той изпитва удоволствие от вниманието на господаря си.

— Извини ме — рече майсторът, разбирайки го погрешно. — Не бива на твоите години да те дразня. Но всичко хубаво, момче. Продължавай да го обработваш, докато го поведем като кон — на много дълъг повод. Двамата с Еви ще чакаме извън града. След като бъде напълно омагьосан, излез и ела при нас. Но помни, няма нужда да се бърза. Ако трябват седмици, за да стане, нека така да бъде.

Аластир си отиде и Саркин прекара дълго време, крачейки назад и напред. Омразата изгаряше като треска тялото му.

В големия брох на Дън Гуербин познаваха Невин добре, при все че се представяше като опърпан стар билкар. Когато една сутрин пристигна пред вратите, двамата стражи му се поклониха, сетне повикаха слуги да поемат коня и товарното му муле и да ги заведат в конюшните. Навън на двора имаше няколко големи каруци и слуги, които работеха, без да бързат на топлото слънце, товарейки ги с вързопи и бурета.

— Тиеринката ще заминава скоро за лятната си резиденция, така ли? — попита Невин.

— Да — отвърна пажът. — Само след два дни заминаваме за Канобейн. Сега Нейна светлост се намира в голямата зала.

Ловиан седеше на почетната маса с един писар. Изглежда, се занимаваха със сериозни въпроси, но тя го освободи веднага, щом видя Невин, и накара стареца да седне отдясно до нея. Той веднага й разказа всички новини, които имаше за Джил и Родри, защото знаеше, че тя копнее да ги научи.