Катрин Кер - Магия за мрак

— И ние така — присъедини се към него Дагуин. — Но закъсняхме. Трябваше дяволски да внимаваме, тъй като пътищата бяха пълни с Глигани, и като стигнахме до дъна, той вече гореше. Едва не полудяхме, защото решихме, че са ви избили, но ей този тук, Рико де, рече, че може да сте се добрали до храма.

— Така че тръгнахме насам — поде Рикин. — А когато намерихме проклетите Глигани да лагеруват пред портите, разбрахме, че трябва да сте вътре.

— Така си и беше — рече Гуенивер. — Хубаво тогава. Вие, момчета, докарайте онези коне и каруцата с припасите горе. Отзад има няколко колиби за съпрузите на жените, които идват само за ден-два. Можете да останете там, докато реша какво ще правим оттук нататък.

Дагуин побърза да изпълни заповедта, но Рикин се забави, потривайки изцапаното си лице с още по-изцапаната си ръка.

— Няма да е зле да заровим тези Глигани, милейди. Не можем да оставим това на светите дами.

— Съвсем вярно. Ъ… Питам се, какво ли ще каже за това Върховната жрица. Е, това си е моя грижа, не ваша. Много ви благодаря, че ме освободихте.

Той й се усмихна, като само леко кривна устни, сетне побърза след останалите.

Макар и да не беше щастлива, че пред портите й са били убити четирима души, Върховната жрица погледна на това примирено, дори отбеляза, че може би Богинята наказва Глиганите за неблагочестивото им поведение.

— Без съмнение — рече Гуенивер. — Защото точно Тя беше онази, която уби момчето. Аз бях само меч в Нейните ръце.

Арда й хвърли остър поглед. Седяха в нейния кабинет — строга каменна стая с рафт на едната стена, на който имаше шест свещени книги, а на другата — маса, отрупана със сметки на храма. Дори сега, когато решението се оформяше в съзнанието й, Гуенивер продължаваше да се колебае. Някога най-голямата й амбиция беше самата тя да стане Върховна жрица тук и да придобие за себе си тази стая.

— Цял следобед й се моля — продължи тя. — Ще те напусна, милейди. Ще се закълна в служба на Луната и ще предам клана на Макла. Сетне ще взема хората си и ще отида в Кермор да представя пред Краля молбата на Вълците. Ако съм татуирана, Глиганите няма да има защо да ми навредят.

— Права си, и все пак е опасно. Не бих искала да се тревожа какво става с теб по пътищата, след като те придружават само трима войскари. Знае ли се на какво са способни хората в такова време, дори да си жрица?

— Няма да бъдат само трима, милейди. С мен ще станат четирима.

Когато започна да проумява какво има предвид Гуенивер, Арда замръзна, присвита на стола си.

— Не помниш ли, че си ми разказвала за четвъртия лик на Богинята? — продължи Гуенивер. — Тъмната й страна, когато луната стане кървава и черна, майката, която изяжда собствените си деца.

— Гуен. Това не.

— Това да — отмятайки глава, тя стана и започна да крачи из помещението. — Ще поведа хората си да участваме във войната. Много време е минало, откак в Девери се е сражавал обрекъл се на Луната воин.

— Ще те убият — Арда се изправи. — Няма да го допусна.

— Не е наша работа да допускаме или не, щом Богинята ме призовава. Днес усетих докосването й.

Погледите им се срещнаха, впиха очи една в друга и в този сблъсък на воли Арда първа отстъпи. Тогава Гуенивер разбра, че вече не е дете, а жена.

— Има начини да се проверят подобни прозрения — заговори най-сетне Арда. — Тази вечер ела в храма. Ако Богинята те дари със знамение, значи нямам право да кажа „Не“. Но ако Тя не го направи…

— По този въпрос ще следвам твоята мъдрост.

— Добре тогава. А какво ще стане, ако те дари с видение, но не с онова, което ти искаш?

— Тогава пак ще й се обрека. Дошло е времето, милейди. Искам да чуя тайното име на Богинята и да положа клетва.

Готвейки се за церемонията, Гуенивер не вечеря. Останалите обитатели на храма вече се хранеха, когато тя извади вода от кладенеца, загря я и се окъпа до огнището в кухнята. После, докато се обличаше, поспря да погледне братовата си риза, която беше шила предишната година. На всяка от платките, везани с червено, беше изобразен бягащият вълк на клана, както и бордюр от преплетени конци, приличащ на верига от възли, направени от много нишки, но всъщност изработен само от един конец, като всеки възел се завързваше неизбежно в следващия. „И моят Уирд е така заплетен“, каза си тя.

При тази мисъл усети студ, сякаш е казала повече, отколкото разбираше. Когато се облече, я обхвана страх. Но не защото можеше да умре в бой; тя знаеше, че ще бъде убита скоро или пък след години. Тъмната Богиня постъпваше по този начин — когато Тя решеше, че им е дошло времето, призоваваше своите жрици да направят последното жертвоприношение. Гуенивер взе колана на меча и се поколеба, почти изкушена да го захвърли на пода; сетне отметна глава и го закопча около кръста си.