Катрин Кер - Магия за мрак

Когато се събуди сред тишината на опустялата спалня, през тесните прозорчета високо под тавана се лееха потоци слънчева светлина. Толкова често бе посещавала този храм, че за момент се обърка: дали е дошла да се моли за призванието си, или като представителка на клана през празниците на реколтата? Сетне споменът се завърна и я прободе внезапно и болезнено като нож.

— Авоик — прошепна тя. — О, Авоик!

Ала очите й останаха сухи и тя усети, че е гладна. Гуенивер стана, разкърши схванатото си тяло и бавно се отправи към вратата в дъното, зад която се намираше столовата — тясно помещение, претъпкано с маси за множеството приютени жени. При вида й една послушница с бяла рокля и зелен пояс изпищя пронизително, но веднага след това се разсмя.

— Извинявай, Гуен. Помислих те за момче. Сядай, сега ще ти донеса овесена каша.

Преди да седне, Гуенивер разкопча колана с меча и го хвърли на масата до себе си. Плъзна пръст по красивата ножница от потъмняло сребро, инкрустирана с плетеница от спирали и изображения на вълци. Според закона сега тя беше глава на Вълчия клан, макар да не вярваше, че някога ще успее да получи титлата. За да се добере до наследството по женска линия, трябваше да преодолее много повече препятствия, отколкото тиерин Буркан от клана на Глиганите.

След няколко минути Върховната жрица Арда влезе и седна до нея. Макар че вече наближаваше шейсетте, както личеше по прошарената коса и бръчките около очите, тя имаше снага и походка на младо момиче.

— Е, Гуен — каза Арда. — От години говориш, че искаш да станеш жрица. Дошло ли е вече времето, или не?

— Не знам, милейди. Свидетел сте, че винаги съм се съмнявала дали имам призвание… е, ако в момента изобщо имам друг избор.

— Не забравяй, че земите на Вълка са ти зестра. Обзалагам се, че щом плъзне мълвата, мнозина от бащините ти съюзници ще дойдат да те подирят.

— О, богове, та аз никога не съм искала да се омъжвам!

Арда въздъхна тихо и неволно докосна дясната си буза, на която имаше татуиран син лунен сърп. Всеки мъж, който докоснеше в изблик на нечестива страст белязана по този начин жена, се наказваше със смърт. Не само благородниците, но и всеки свободен човек би убил осквернителя без колебание, защото ако Богинята се разгневеше, полята щяха да изсъхнат и повече нямаше да се раждат мъжки рожби.

— Ще трябва да се омъжиш, за да запазиш владенията на Вълците — каза Арда.

— Не се стремя да имам владения. Искам да съхраня клана и мисля за сестра си. Ако дам обет пред Богинята, наследството ще се падне на Маки. Тя винаги е имала купища обожатели, дори когато нямаше кой знае каква зестра.

— Но ще може ли да управлява клана?

— Не, разбира се, затова ще й подбера подходящ съпруг… о, чуйте ме! Как бих могла да се добера до Краля и да го помоля? Обзалагам се, че в момента хората на Глигана препускат насам, за да ни хванат в капан.

Предсказанието й се сбъдна след по-малко от час. Гуенивер тревожно крачеше насам-натам из двора, когато чу да приближава тропотът на множество конници. Изтича към портата заедно с още няколко жрици, които се развикаха на дежурната да затвори. Гуенивер помагаше да наместят тежкото желязно резе, когато зад портата се раздаде тътен на копита и звън на ризници. Арда вече се беше изправила на стената над входа. Гуенивер, разтреперана от ярост, се изкатери при нея.

Долу, на почтително разстояние от двайсетина метра, стояха седемдесет войскари — целият боен отряд на Глигана. Буркан подръпна юздите на коня си и високомерно се приближи до портата. Беше едър мъж на около четирийсет години с прошарена черна коса и гъсти мустаци. Гуенивер се вгледа с ненавист в човека, който беше затрил нейния клан.

— Какво искаш? — подвикна Арда. — Да пристъпиш към Свещената Луна с оръжие в ръката е оскърбление за Богинята.

— Не го приемайте за оскърбление, Ваша святост — отвърна той с плътен, спокоен глас. — Просто бързах да дойда насам. Виждам, че лейди Гуенивер е на сигурно място при вас.

— И тук ще си остане, ако не искате Богинята да прокълне земите ви с безплодие.

— За какъв човек ме мислите? Нима бих дръзнал да наруша свещеното право на убежище? Дошъл съм, за да предложа мир — той се завъртя в седлото и отправи поглед към Гуенивер. — Не една кръвна вражда е завършвала с брак, милейди. Вземете за съпруг втория ми син и управлявайте вълчите земи от името на Глигана.

— Никога не бих позволила някой от рода ти да ме докосне с мръсните си пръсти, копеле такова! — изкрещя Гуенивер с все сила. — Вярваш ли, че ще подкрепя онзи самозван крал, комуто служиш?