Катрин Кер - Магия за мрак

Тогава тя пристигна тъкмо навреме, за да спаси живота на Родри, като унищожи човека, когото деомерът бе обявил за непобедим — според пророчеството лорд Корбин нямаше да умре от ръката на мъж. Като всички деомерски гатанки и тази се оказа нож с две остриета. В крайна сметка го погуби ръката на девойка. Премисли отминалите събития и те й се сториха някак прекалено точни, прекалено хитроумни, сякаш боговете са оформили човешкия Уирд, както бардекски занаятчия създава мозайка, състояща се от безброй изящни малки части, които поотделно са съвършено безсмислени. Сетне си спомни елфите, които не бяха хора в истинския смисъл на думата, така че и Родри беше човек само наполовина. Сега проумя, че той е бил в състояние сам да унищожи врага, стига да повярва в силите си, а нейното идване, макар и благоприятно, не беше предопределено от съдбата. Да твърди противното би било също тъй нелепо, както да смята някоя зимна виелица за могъща проява на деомер.

И все пак не се съмняваше, че именно деомерът я е довел при него — ако не да спаси живота му, то за някаква друга тайнствена цел. Макар че при тази мисъл я побиваха тръпки, неволно се питаше защо той я плаши тъй силно, защо е уверена, че деомерският път ще я поведе към гибел. Изведнъж разбра: страхуваше се, че ако посегне към деомера, може да погуби не само себе си, но и Родри. Реши, че това са глупости, но мина дълго време, додето се отърси от с нищо неоправданото предчувствие.

Ездачът умираше. Той се смъкна от коня на калдъръма, залитна и рухна на колене. Гуенивер се хвърли напред и го сграбчи за раменете, преди да е паднал по очи. Клейд я гледаше със замъглен взор, а през ризата му се процеждаше топла кръв, която обагри ръцете й.

— Загубихме, милейди. Брат ви е мъртъв.

По устните му изби предсмъртна кървава пяна. Когато Гуенивер го пусна, изтощеният до смърт кон рязко отметна глава, после остана неподвижен, само по обляното му в пот тяло пробягваха ситни тръпки. Тя се изправи и видя, че конярчето е дотичало от обора.

— Направи каквото можеш за коня — заръча тя. — После кажи на всички слуги да си вземат нещата и да бягат. Който остане тук, няма да дочака утрото.

Бършейки ръце в роклята си, Гуенивер изтича през двора към високия брох на Вълчия клан, който щеше да изгори тази нощ и нищо не можеше да го спаси. Край почетното огнище в голямата зала се бяха сгушили майка й Долиан, по-малката й сестра Макла и старата слугиня Маб.

— Хората на Глигана трябва да са издебнали войската по пътя — каза Гуенивер. — Авоик е мъртъв и кръвната вражда свърши.

Долиан отметна глава и нададе отчаян вой за мъртвия си съпруг и тримата си сина. Макла избухна в ридания и се вкопчи в Маб.

— Я млъквайте! — кресна Гуенивер. — Отрядът на Глигана положително вече препуска насам, за да ни залови. Много ли ви се иска да станете плячка на победителя?

— Гуен! — проплака Макла. — Как можеш да си тъй безчувствена?

— По-добре безчувствена, отколкото изнасилена. А сега побързайте. Вземете каквото ще може да носи един кон. Тръгваме към Храма на Луната. Ако се доберем живи, жриците ще ни дадат убежище. Мамо, чуваш ли ме, или искаш да видиш какво ще правят войскарите с мен и Маки?

Преднамерената грубост накара Долиан да млъкне.

— Добре — каза Гуенивер. — А сега побързайте.

Когато жените се втурнаха нагоре по витото стълбище, тя ги последва, но вместо в своята влезе в стаята на брат си. От скрина до леглото измъкна риза и чифт стари бриги. Докато се преобличаше с дрехите му, от очите й бликнаха сълзи — искрено бе обичала четиринайсетгодишния Авоик, но сега нямаше време да го оплаква. После закачи на колана кинжал и най-добрия меч, който намери. Нямаше кой знае какъв опит в боравенето с оръжие, но братята й я бяха научили как да върти меча просто защото в тия смутни времена не се знаеше кога на една жена ще се наложи да брани живота си. Накрая разпусна русата си коса и я окастри с кинжала. В нощния мрак щеше да прилича на мъж — поне колкото да сепне всеки разбойник, който би решил да ги нападне по пътя.