Катрин Кер - Магия за зора

Още щом пажът хукна, Невин се обърна към нея с въпросително вдигната вежда.

— Това води началото си от войната на Лодлейн — отвърна тя с натежал от умора глас. — Съпругата на Корбин е сестра на Талид. Тя се върна при брат си още преди да е започнала войната, защото присъствието на Лодлейн в дъна я подлудяваше, и не бих казала, че я упреквам за това. Но сетне, след като убиха Корбин, й отнех владението, защото беше напуснала съпруга си. Ако не го бях направила, всички верни мои хора биха замърморили. Предложих й в замяна пари и коне, но Талид не й позволи да вземе ни пара̀, ни кобилка дори.

Прекъсна думите си, защото предметът на обяснението крачеше през голямата зала, като едновременно с това сваляше от себе си наметката и ръкавиците за езда. Талид от Белглейд беше набит четирийсетгодишен мъж със сива коса, все още прошарена с руси кичури, и умни зелени очи. Той подхвърли наметката си на пажа, приближи се и се поклони дълбоко на тиеринката. Учтивата му усмивка не разкриваше нищо.

— Изненадана съм да ви видя тук, милорд — рече Ловиан.

— Дойдох да поздравя Гаред за раждането на детето му. Пажът ми каза, че било момче.

— Така е, при това здраво.

— В такъв случай Дън Брудлин има още един наследник, нали? — Талид замълча, за да вземе половиница пиво от една прислужница. — Е, нека боговете са свидетели, че е справедливо.

Ловиан се поколеба дали да не го предизвика на дуел веднага. Спокойно би могла да го направи, ако беше мъж, и — следователно — в състояние да се бие на собствените си дуели, но както стояха нещата, трябваше да призове някой да я замести. На призива положително щеше да се отзове капитанът на нейния отряд Кълин от Кермор, който без никакво съмнение въртеше меча най-добре от всички в Девери. Стори й се доста несправедливо да осъди Талид на сигурна смърт заради някоя и друга гадна забележка.

— Предпочитам да отмина това, милорд — рече Ловиан, с ледена нотка в гласа си. — Ако се чувствате ощетен, имате възможност да поискате от гуербрета да разгледа вашата молба и аз ще дойда в двора му, когато ми заповяда.

— Гуербретът, Ваша светлост, е ваш син.

— Прав сте и аз внимателно го отгледах, така че да е справедлив.

При тези думи Талид сведе внезапно поглед към масата и беше дотолкова почтен, че се изчерви. В дуела на думи Ловиан беше нанесла първия удар.

— Изненадана съм, че сте дошли тук само за да посипете сол на стара рана — рече тя.

— Въпросът е много важен за гуербретството, нали? Вие забравяте, Ваша светлост, че имам място в Съвета на избирателите.

Ловиан наистина беше забравила и се прокле наум за този си пропуск. Талид отпи от чашата и погледна с любезната си, потайна усмивка към нея и Невин.

— Надявах се, че ще дойда навреме, за да съм свидетел на раждането — рече най-сетне той. — Доколкото разбирам, не е имало свидетел, който да не е от дома.

— Никой освен мен и знахаря тук.

— И никой, милейди, не би посмял да оспори думата ви, било то в открит съд или в частен разговор. — Усмивката вече не беше така мила. — Бихме могли да приемем за дадено, наистина, че лейди Донила не е ялова, независимо от това как са изглеждали нещата преди.

Ловиан го дари със сияйна усмивка, но го намрази от дън душа.

— Точно така, милорд. Приемам за дадено също, че ще съберете съвета, за да обсъдите вестта колкото е възможно по-скоро.

Талид си тръгна далеч преди вечеря, като подхвърли, че нейде наблизо ще го посрещнат по-добре. Придаваше си такъв мъченически и онеправдан вид, че Невин изпита желание да го зарита и да не спре, докато не го изхвърли от голямата зала. Заради Ловиан се въздържа. Вместо това се качи да нагледа Донила, която вече почиваше в собственото си легло с повитото бебе до себе си. След няколко минути Ловиан се присъедини към тях, за да каже няколко мили думи на младата жена, а изражението на лицето й беше така спокойно, сякаш не беше чувала името Талид. Невин излезе след нея и я последва в помещението, където тя отиде. То представляваше част от апартамента, отреден за нея при това посещение. Макар и просто обзаведено, вероятно беше най-доброто, с което разполагаше Дън Брудлин; както братовчед й, така и неговата лейди имаха основания да са й благодарни, че им е дарила това владение, отбеляза тя.

— Но както излиза, този подарък е съпроводен с неприятности — рече Невин. — Не съм знаел, че Талид понася всичко толкова тежко.

— Не само той, но и половината лордове в тиеринството. Когато го дадох на Гаред, знаех, че ще последват неприятности, но каквото и да бях направила, пак щях да ги имам. Е, сигурно ако го бях дала на теб, никой не би мърморил, но ти не го щеше и това си е.