Катрин Кер - Магия за зора

— Дължа извинения за злорадството, Ваша светлост — рече той. — Но мъжете така реагират.

— Не е необходимо да се извинявате, братовчеде — отвърна Ловиан уморено. — Нито пък на Рийс, макар и да ви съветвам за известно време да стоите настрана от Аберуин.

— Така и смятах да направя, повярвайте ми.

Ето тук се криеше разковничето; гуербрет Рийс беше първият съпруг на Донила — онзи, който я бе опозорил като ялова, защото нямаше наследници на обширния си ран, един от най-важните в цялото кралство. Ако умреше бездетен, както сега изглеждаше най-вероятно, и при положение че различните кандидати щяха да се опитат да вземат гуербретството за собствения си клан, в Елдид спокойно можеше да избухне открита война. Ловиан беше привързана към братовчеда си и неговата съпруга, но тя присъстваше като свидетел на раждането поради политическите последици, които то носеше със себе си. Тиерин на Дън Гуербин, тя имаше големи имоти и много васали, затова не можеше да обикаля из владенията си и да бабува на жените им, тъй като времето й беше скъпоценно. Но трябваше да се увери със собствените си очи, че Донила наистина ражда дете.

— Смятате ли, че Рийс ще осинови някое момче? — попита Гаред.

— Вече нямам представа какво ще направи или няма да направи Рийс, нищо че ми е първороден син. Във всеки случай осиновен наследник няма да има голям шанс в Съвета на избирателите. Разумното би било да повика Родри да се върне от изгнание.

Гаред вдигна въпросително едната си вежда.

— Все още не съм изгубила надежда — сопна се Ловиан. — Но истина ви казвам, милорд, разбирам вашия скептицизъм.

След още половин час в голямата зала влезе Невин. Висок мъж с гъста бяла коса и лице сбръчкано като старо зебло, той се движеше уверено, с широки крачки към почетната маса, където изискано се поклони на Гаред. Когато оповести, че милордът може да посети своята лейди, онзи излетя като подплашен заек, защото обичаше младата си жена по един едва ли не непристоен начин. Невин прие половиница пиво от един паж и седна до Ловиан.

— Е — забеляза той, — като се има предвид възрастта й, тя роди забележително добре за първо дете. Доколкото ви познавам, вие сте доволна въпреки всичко.

— Точно така. Винаги съм била привързана към нея. Ех, да можеше друг ужасен мъж да я е пропъдил.

Невин се усмихна със свити устни и отпи една съвсем заслужена глътка пиво.

— Утре заминавам — рече той. — Отивам в Дън Девери. Сега вече имам свой племенник в двора и мога да научавам клюките от кралските съвети.

— Племенник, няма що! Но въпреки това се радвам, че е там. Започвам да си мисля, че единствената ни надежда е Негово величество да отмени присъдата на Рийс. Случвало се е.

— Случвало се е и гуербрети да въстават срещу такава намеса. Смятате ли, че Рийс би го направил?

— Не зная. О, Богинята ми е свидетел, че сърцето ме боли, като си помисля как за Елдид се задава война, и то само заради двамата мои каращи се помежду си синове!

— Войната още не е започнала и проклет да съм, ако не направя всичко по силите си да не се стигне дотам.

Но той изглеждаше толкова уморен, че тя внезапно изпита страх. Наистина беше най-могъщият майстор на деомера в кралството, но все пак беше човек. Освен това се беше озовал в политическа интрига, с каквато неговото магично призвание не го беше подготвило да се справи, или поне на нея така й се струваше.

— Както и да е — обади се най-сетне тя. — Поне детето се роди с добри предзнаменования. Винаги са казвали, че момчето, което се роди на първия ден от пролетта, ще има късмет.

— Така е, и да се надяваме тази пролет да е дошла с добри предзнаменования за всички нас.

Разсеяният начин, по който го каза, й даде да разбере, че той много се съмнява дали ще е така. Тя се колебаеше дали да го попита, защото колкото и да й се искаше да научи истината, изпитваше голям страх от това, което щеше да чуе. В този миг към нея се приближи един паж. Момчето изглеждаше съвсем объркано.

— Ваша светлост? Пред вратите стои благороден лорд. Дали да попитам вас какво да правя, или да отида да потърся лорд Гаред?

— Можеш да попиташ мен, защото съм с по-висок ранг от него. Ако имах ранга на Гаред, тогава трябваше да отидеш да го потърсиш. И така, кой е този благороден лорд?

— Талид от Белглейд, Ваша светлост. Той каза нещо наистина много странно. Попита дали е добре дошъл в дъна, който би трябвало да е негов?

Невин, който седеше до Ловиан, изруга под нос.

— О, богове — рече с отпаднал глас Ловиан. — Точно сега да ми се появи. Добре, момче, бягай и му кажи, че е добре дошъл в дъна, наречен Брудлин. Точно това му кажи и нищо повече.