Катрин Кер - Магия за зора

Облегна се на влажния камък, извади сребърния кинжал от пояса си и се замисли за брат си Рийс, гуербрет Аберуин, който го беше пропъдил в изгнание преди години. Кинжалът беше прекрасен, остър като стомана и лъщящ като сребро, но беше клеймо на позора, превръщаше го в безчестен наемен войн, който се бие само за пари и никога за чест. Време беше да потегли по дългия път, както сребърните кинжали наричаха своя живот. През миналата есен се сражава добре за лорд Гуогир, дори получи рана докато му служеше, но сребърните кинжали са добре дошли за кратко време и шамбеланът вече мърмореше, че трябва да храни не само него, но и жена му. Прибра кинжала в ножницата и погледна към студеното, но ясно небе. По всяка вероятност снегът отдавна се беше стопил.

— Утре потегляме — рече на глас той. — А ако си мислил за мен, братко, нека мисълта накара вътрешностите ти да пламнат.

Далеч на юг в малък елдидски градец настъпваше събитие, което наистина щеше да донесе на гуербрет Рийс такава болка, каквато му беше пожелал по-малкият му брат, макар Родри да нямаше как да го знае. Дън Брудлин — крепост, дарена едва неотдавна на нейния лорд Гаред — беше изпълнена с напрегната суетня. Самият лорд крачеше неспокойно из голямата си зала с чашка медовина в ръка, докато втората му съпруга Донила раждаше горе, в женската зала. Както е при първо дете, родилните мъки бяха продължителни и тиерин Ловиан, а и останалите присъстващи жени вече започваха да се тревожат. Донила клечеше на родилното столче и се държеше за дебелото въже, което висеше от носеща греда на тавана, лицето й беше пребледняло, а дългата й кестенява коса — сплъстена от пот. Прислужницата й Гала стоеше на колене край нея и от време на време й бършеше лицето с влажна кърпа.

— Дайте й да смуче малко влага от чист парцал — рече знахарят, който присъстваше на раждането. — Но съвсем мъничко.

Друга прислужничка се втурна без миг колебание за чиста кърпа и прясна вода. Старият Невин беше известен като най-добрият знахар в кралството, но освен това всички говореха, че бил майстор на деомера. Ловиан се усмихна на страхопочитанието на момичето, но едва-едва, защото много добре знаеше, че слуховете са верни. Погледна към Невин, който прочете въпроса в очите й, затова й се усмихна окуражаващо, после каза нещо на Донила. Леденосините му очи сякаш се забиха в нейните меки кестеняви очи и уловиха самата й душа. Тя се усмихна и се отпусна, като че част от болката си беше отишла.

— Наближава, милейди. — Гласът му беше много мек и добър. — Сега дишайте дълбоко, но не бутайте бебето. То скоро ще излезе.

Донила кимна, изпъшка от контракция и въздъхна продължително. Ловиан беше раждала четирима синове, но не си спомняше така дълго да се е мъчила. Реши, че може просто да е забравила. Човек забравя болката, при това необикновено бързо. Стана и закрачи неспокойно, застана до отворения прозорец и се загледа навън към яркия пролетен ден, разсъждавайки върху иронията на съдбата. Донила много искаше да има дете, ала сега сигурно й се щеше да е била наистина ялова. Когато младата жена отново простена, Ловиан трепна съчувствено.

— Главичката се показва, милейди! — възликува победно Невин. — Скоро, много скоро ще стане. Сега се напънете.

Ловиан остана при прозореца, докато не чу тъничък плач, един добър, здрав плач. Обърна се и видя как Невин и слугинята слагат Донила на сламеника, приготвен край столчето и поставят бебето на гърдата й, тъй както все още беше свързано с майка си чрез пълната връв. С треперещи пръсти тя погали мекия пух по главичката му и се усмихна с широко отворени, триумфиращи очи.

— Син, Ваше сиятелство! — рече с предрезгавял глас родилката. — Дала съм още един син на своя господар.

— При това чудесен и здрав — отвърна Ловиан. — Да отида ли да съобщя на господин лорда добрата вест?

Донила кимна, загледана в мъничкото личице; бебето вече сучеше от гърдата й.

Докато слизаше, Ловиан усещаше в сърцето си мъка и изпитваше чувство за вина заради това. Разбира се, Донила заслужаваше да преживее този победен миг, своя миг на реабилитация. След десет години бездетен брак първият й съпруг я беше прогонил като ялова, а това е горчиво унижение за всяка жена, дори по-лошо от мъчителната мисъл, че никога няма да има деца. Сега беше родила син и всеки в Елдид щеше да знае, че не е ялова. За беда обаче малката й победа имаше важни политически последици, които вторият й съпруг сякаш разбираше до болка добре. Гаред беше на средна възраст и имаше двама сина и дъщеря от първия си брак; беше човек солиден, чиято руса коса и мустаци вече бяха прошарени с бяло. Той искрено се зарадва на донесената от Ловиан вест, разсмя се и изкрещя на бойците от отряда си, които седяха в другия край на залата, че има син. Сетне, почти веднага, изтри победното изражение от лицето си.