Агата Кристи - Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

Той беше много развълнуван. Поаро стана и пристъпи бърже към прозореца.

— Разрешавате ли? — попита той. — Трябва, ако е възможно, да разрешим въпроса.

Излезе на терасата, а ние го последвахме. Поаро извади електрическо фенерче от джоба си и започна да осветява края на тревата, която ограждаше терасата.

— Къде човекът прекоси терасата, милорд? — попита той.

— Приблизително срещу прозореца, бих казал.

Поаро продължи да осветява тревата още няколко минути, като измина цялата дължина на терасата и обратно. После угаси фенерчето и се изправи.

— Сър Хари е прав — а вие грешите, милорд — каза спокойно той. — Тази вечер валя силен дъжд. Всеки, който е минал по тревата, щеше да остави следи. Следи обаче няма — никакви.

Погледът му мина от лицето на единия мъж към лицето на другия. Лорд Алоуей изглеждаше смутен и несигурен, адмиралът изрази шумно задоволството си.

— Знаех, че не мога да се заблудя — заяви той. — Имам доверие на очите си, където и да се намирам.

Той толкова вярно олицетворяваше честния, стар морски вълк, че аз не можах да възпра усмивката си.

— Следователно трябва да се заемем с хората в къщата — каза ласкаво Поаро. — Нека влезем отново вътре. Кажете ми, милорд, докато мистър Фицрой е говорил с прислужницата на стълбите, може ли някой да е използвал възможността да влезе в кабинета откъм преддверието?

Лорд Алоуей поклати глава.

— Абсолютно невъзможно. За да направи това, трябва някой да го пусне там — отговори лордът.

— А самият мистър Фицрой — сигурен ли сте в него?

Лорд Алоуей се изчерви.

— Напълно, мосю Поаро. Имам пълно доверие в моя секретар. Съвсем невъзможно е той да бъде замесен в подобна история.

— Всичко изглежда невъзможно — забеляза малко сухо Поаро. — Сигурно плановете са си прикачили малки крилца и са отлетели — comme ça ! — И той изду устни като комичен херувим.

— Цялата случка е невъзможна — заяви раздразненият лорд Алоуей. — Но аз ви моля, мосю Поаро, да свалите всяко подозрение от Фицрой. Вижте — ако той е искал да открадне плановете, за него щеше да е по-лесно просто да ги вземе от сейфа незабелязано, вместо да постъпва по този начин.

— Точно така, милорд — изрече Поаро одобрително, — забележката ви е съвсем правилна — вие имате акуратна и методична памет. Англия има щастието да притежава един рядък ум във ваше лице.

Лорд Алоуей, изглежда, се смути при този неочакван изблик на възхвала. Поаро се върна към разисквания въпрос.

— Стаята, в която седяхте цялата вечер…

— Салона? Да?

— Той също има прозорец към терасата, тъй като си спомням какво казахте — излезли сте оттам. Не е ли възможно някой да излезе от салона през прозореца и да влезе пак оттам, когато мистър Фицрой е вън от стаята, и да се върне по същия начин?

— Щяхме да го видим — възрази адмиралът.

— Нямаше, ако сте били с гръб към него, докато сте вървели в обратната посока.

— Фицрой е отсъствал от стаята само за няколко минути — времето, за което ние ще отидем до края на терасата и ще се върнем обратно.

— Няма значение, това все пак е възможност — всъщност единствената при това положение на нещата.

— Но в салона нямаше никой, когато излизахме — каза адмиралът.

— Може да е дошъл там по-късно.

— Искате да кажете — изрече бавно лорд Алоуей, — че когато Фицрой е чул прислужницата да изпищява и е излязъл, някой вече се е криел в салона, а после е нахълтал в стаята и е излязъл през прозорците? След което е напуснал салона, когато Фицрой се е върнал в стаята?

— Отново разсъждавате методично — каза Поаро и се поклони.

— Вие изразявате идеално нещата.

— Кой може да го е направил? Някой от прислугата?

— Или някой от гостите. Изпищяла е прислужницата на мисис Конрад. Какво можете да ми кажете за самата мисис Конрад?

Лорд Алоуей се замисли за миг.

— Аз ви казах, че тя е известна дама в обществото. Дава щедри приеми и се появява навсякъде. Но почти никой не знае откъде всъщност произхожда и какъв е бил предишният й живот. Дамата много често посещава дипломатическите среди и тези на Външното министерство. Разузнавателната служба има основание да се позаинтересува защо.

— Разбирам — каза Поаро. — И въпреки това е била поканена тук за този уикенд…

— За да… как да кажа… да я наблюдаваме по-отблизо.

— Parfaitement! 14 14 Отлично, чудесно! (фр.) — Б.пр. Възможно е тя да ви е отвърнала със същата монета, и то много сполучливо.

Лорд Алоуей изглеждаше объркан. Поаро продължи: