Джоан Харис - Къпиново вино

Имаше право, разбира се. И това беше най-лошото. Инерцията щеше да помете всичко, независимо дали той искаше или не. Джей си представи Ланскене като Поуг Хил, пометен от необратимите промени на живота.

— Не и тук. Тук това няма да се случи.

Докато вървеше по улицата, смехът на Кери го преследваше.

Мари пристигна в седем, както обикновено. Носеше бутилка вино и плетена кошница с капак. Беше измила косата си и за пръв път, откакто Джей я познаваше, беше облякла дълга червена пола с черния си пуловер. Така изглеждаше по-различна, приличаше на циганка. Устните й бяха леко освежени с червило. Очите й блестяха.

— Тази вечер ми се празнува — обяви тя и сложи бутилката на масата. — Донесох малко сирене, пастет от гъши дроб и хляб с ядки. Има и сладкиш, и бисквити с бадеми. И няколко свещи.

Мари извади два месингови свещника и ги постави на масата.

После сложи в тях свещи.

— Приятно е, нали? — попита тя. — Не мога да си спомня кога за последен път сме вечеряли на свещи.

— Миналата година — отбеляза Роза кисело. — Когато генераторът се повреди.

Мари се засмя.

— Това не се брои.

Тази вечер тя беше по-спокойна и отпусната, отколкото Джей я бе виждал някога. Двете с Роза сложиха на масата ярки цветни чинии и кристални чаши за вино. Роза набра цветя от градината, за да украси масата. Вечеряха пастет от гъши дроб, намазан на хляб с ядки, и пиха вино от избата на Мари, което имаше вкус на мед, праскови и печени бадеми, после хапнаха салата и топло козе сирене. След това пиха кафе със сладкиш и петифури. По време на малкото пиршество Джей опитваше да събере мислите си. Беше заръчал на Роза да не споменава за ходенето си в Ланскене. Момичето беше весело, настояваше да получи canard 39 39 Букв. патица, пате (фр.). — Бел.прев. — бучка захар, намокрена във вино, — като тайно хранеше Клопет под масата с останки от вечерята, а после, когато изгониха козлето в градината — през полуотворения прозорец. Мари беше жизнерадостна, разговорлива и хубава на златистата светлина. Всичко бе съвършено.

Казваше си, че изчаква подходящия момент. Разбира се, даваше си сметка, че за това няма подходящ момент, а само тактика на отлагане. Трябваше да й каже, преди да е научила сама. Или, още по-лошо, преди Роза неволно да е споменала нещо.

Но в хода на вечерта ставаше все по-трудно и по-трудно да се реши. Той се умълча. Заболя го глава. Мари като че ли не забелязваше. Тя разказваше с подробности за следващия етап от работата по отводнителната система, за разширяването на избата, за облекчението си от това, че въпреки всичко тази година ще има грозде за вино, макар и много по-малко, за оптимизма си за следващата година. Имаше намерение да купи земята, когато изтече договорът за аренда. Казваше, че има пари в банката плюс петдесет големи бъчви вино в избата, които чакаха най-подходящия момент за продажба. Земята в Ланскене беше евтина, особено зле отводнена земя като нейната. След лошото лято цените можеха да паднат още повече. А Пиер-Емил, който бе наследил имота, не умееше да се пазари. Той би се радвал да получи колкото му дадат за фермата и лозето. Банката щеше да й отпусне дългосрочен кредит.

Колкото повече говореше тя, толкова по-зле се чувстваше Джей. Спомни си какво му бе казала Жозефин за цените на земята и сърцето му се сви. Той колебливо я попита какво ще стане, ако все пак случайно… За миг лицето на Мари стана сериозно. Тя сви рамене.

— Ще трябва да си отида — каза просто. — Да изоставя всичко и да се върна в Париж или Марсилия. Да отида в някой голям град. Да оставя Мирей да… — Мари не довърши изречението си и погледна весело и решително. — Но това няма да се случи — отсече тя. — Нищо такова няма да се случи. Винаги съм мечтала да живея на място като това — продължи и лицето й омекна. — Да имам ферма, своя земя, дървета, може би малка рекичка. Някъде на спокойствие. На сигурно място — Мари се усмихна. — Може би когато купя земята и няма вече аренда, за която да мисля, нещата ще тръгнат другояче — каза неочаквано. — Може би ще започна живота си в Ланскене отначало. Ще намеря на Роза няколко приятели на нейната възраст. Ще дам на хората втора възможност — тя си наля още една чаша от сладкото златисто вино. — Ще дам втора възможност на себе си.

Джей мъчително преглътна.

— А Мирей? Тя няма ли да ви създава проблеми?

Мари поклати глава. Очите й бяха притворени, котешки сънливи.

— Мирей няма да живее вечно — отвърна тя. — Купя ли земята, ще се оправя с Мирей. Стига само да получа фермата.