Джоан Харис - Къпиново вино

Хрумна му да вземе колата, но после се отказа. Роза можеше да се крие зад някой храст край пътя и той не би могъл да я забележи, дори ако караше бавно. Затова тръгна пеша по пътя към Ланскене, като от време на време спираше, за да я вика по име. Надничаше в канавките и зад дърветата. Кривна от пътя, за да огледа едно езерце, което би изкушило любопитно дете, после надникна в изоставен обор. Но от Роза нямаше и следа. Когато наближи селото, реши да провери единствената реална възможност. Тръгна към дома на Мирей.

Първото, което забеляза, когато наближи, беше колата, паркирана отпред: дълъг сив „Мерцедес“ със затъмнени стъкла и регистрационни номера на кола под наем. Гангстерска кола, каза си. Или може би кола на медийна знаменитост. Сърцето му заби силно от внезапното прозрение. Джей се втурна към вратата. Без да чука, той я отвори и извика:

— Роза!

Тя седеше на стълбището в оранжевия си пуловер и дънки и разглеждаше албум със снимки. Ботушите й бяха оставени до вратата. Вдигна глава, когато Джей я извика по име, И се усмихна. Краката му се разтрепериха от облекчение.

— На какво си играеш, а? Търсих те къде ли не. Как попадна тук?

Роза го погледна невъзмутимо.

— Приятелката ти дойде да ме вземе. Англичанката.

— Къде е тя? — Джей почувства как облекчението му преминава в страшен гняв. — Къде е тя, по дяволите?

— Джей, скъпи! — Кери стоеше на вратата към кухнята, държеше чаша вино в ръка и явно се чувстваше като у дома си. — Не бих казала, че е уместно да използваш такъв език пред дете — тя го удостои с една от ослепителните си усмивки. Зад нея стоеше Мирей, внушителна като паметник в черната си домашна рокля.

— Минах през къщата да поговоря с теб, но ти беше излязъл — безгрижно обясни Кери. — Роза ми отвори. Двете с нея хубаво си поговорихме, нали, Роза?

Последното изречение беше на френски, вероятно за да включи в разговора и Мирей, която стоеше безмълвна отзад.

— Трябва да призная, че си бил много потаен. Джей, скъпи! Горката мадам Фезанд нямаше никаква представа.

Джей хвърли поглед към Мирей, която го гледаше, скръстила ръце на огромните си гърди.

— Кери — започна той.

Тя отново му отвърна с една от очарователните си усмивки.

— Каква чудесна среща — отбеляза Кери. — Знаеш ли, започвам да разбирам защо харесваш толкова това място. Толкова тайни! Толкова завладяващи персонажи! Мадам Д’Апи. Мадам Фезанд ми разказа всичко за нея. Не прилича много на героинята от твоята книга.

Джей погледна към Роза.

— Ела тук, Роза — каза той тихо. — Време е да си вървим.

— Излиза, че си много популярен тук — каза Кери. — Представям си, че след „Нови пасища“ ще станеш местният герой. Ще съживиш това място.

Джей не й обърна внимание.

— Роза — каза отново.

Детето въздъхна театрално и стана.

— Наистина ли ще ни показват по телевизията? — полюбопитства Роза, докато обуваше ботушите си. — И маман, и теб, и всички? Ние имаме телевизор у дома. Аз обичам да гледам „Кукуригу, петльо“ и „Нашите приятели животните“. Но мама не ми позволява да гледам „Кино в полунощ“ — тя направи гримаса. — Много се целуват.

Джей я улови за ръка.

— Никого няма да показват по телевизията — каза.

— О!

— Не мисля, че имаш избор — невъзмутимо отбеляза Кери. — Ще направя предаването с теб или без теб. Писател, влияние, герои, знаеш как става. Преди да се усетиш, всички ще се втурнат насам, за да видят селото на Джей Макинтош. Наистина ще ми благодариш.

— Стига, Кери.

— О, за Бога! Човек ще си помисля, че съм допряла пистолет до главата ти. Хората биха отрязали дясната си ръка за подобна безплатна реклама.

— Не и аз.

Тя се разсмя.

— Винаги трябва да върша всичко сама — отбеляза весело. — Срещи, интервюта. Подходящите партита, контакти. А сега ти си вириш носа и се отказваш от такава страхотна възможност — и за какво? Кога ще пораснеш, скъпи? Ексцентричността вече не е на мода.

Говореше точно като Ник. За миг Джей се усъмни, че двамата заедно са замислили това, че са се уговорили помежду си.

— Не искам хората да се стичат тук — каза той. — Не искам туристи, заведения за бързо хранене, магазини за сувенири в Ланскене. Знаеш какво прави подобна реклама с такова място.

Кери сви рамене.

— Струва ми се, че това място се нуждае точно от реклама. Сега е пълно мъртвило — тя се загледа в ноктите си и се намръщи. — Освен това не си ти този, който решава, нали? Не виждам кой тук ще обърне гръб на новите възможности за работа.