Джоан Харис - Къпиново вино

— Кери — Джей я погледна с раздразнение и неудобство. — Можем да поговорим по-късно. Точно сега моментът не е особено подходящ. Разбра ли?

Кери мързеливо отпи от кафето си.

— Няма нужда да се церемониш с мен — каза. — Какво прекрасно малко момиченце! Сигурна съм, че е одрала кожата на майка си. Имам чувството, че вече ги познавам. Толкова е мило от твоя страна, че си заимствал всичките си герои от реално съществуващи хора. Това е почти roman-a-chef 38 38 Роман ключ — роман, описващ реални хора и събития, маскирани от автора като литературни герои (фр.). — Бел.прев. . Сигурна съм, че ще се впише чудесно в предаването.

Джей я погледна.

— Кери, няма да участвам в никакво предаване.

— Сигурна съм, че ще си промениш мнението, когато ти се удаде възможност да помислиш за това — каза тя.

— Няма да го променя — отвърна Джей.

Кери вдигна вежди.

— Защо не? Това е просто чудесна възможност. Може да помогне за кариерата ти.

— И за твоята — сухо отбеляза той.

— Може би. Толкова ли е лошо? В края на краищата, след всичко, което направих за теб — след труда, който вложих в теб, — може би ми дължиш нещичко в замяна. Може би когато всичко се уталожи, аз ще имам възможност да напиша биографията ти, да направя проникновени разкрития за Джей Макинтош. Все още мога да допринеса много за кариерата ти, знаеш ли? Само ми позволи да го направя.

— Да ти дължа нещичко? — някога той би се ядосал от тези думи. Дори би се почувствал виновен. Но сега му беше почти забавно. — Твърде често си ме изнудвала с това, Кери. Вече не върши работа. Емоционалното изнудване не е добра основа за една връзка. Никога не е било.

— О, моля те — Кери едва се сдържаше. — Какво разбираш ти? Единствената връзка, която някога те е интересувала, е с онзи стар лъжец, който си е направил шега с теб и те е изоставил, когато си му омръзнал. Джо това, Джо онова! Може би сега, когато е мъртъв, ще пораснеш, за да проумееш, че парите, а не магията, движат света.

Джей се усмихна.

— Това беше доста злобно — кротко каза той. — Но както сама отбеляза, Джо е мъртъв. Вече не става въпрос за него. Може би той беше причината да дойда тук в началото. Може би се опитвах да пресъздам миналото. Да бъда Джо. Но вече не.

Кери го погледна.

— Променил си се — отбеляза.

— Може би.

— Отначало помислих, че е заради мястото — продължи тя. — Заради това жалко малко селце с единствената си табела и дървените къщи край реката. Би било толкова типично за теб да се влюбиш в такова място. Да си направиш нов Поуг Хил. Но не е това, нали?

Той поклати глава.

— Не, не съвсем.

— По-сериозно е. И е толкова очевидно — тя се изсмя. — Типично в твой стил. Намерил си тук своята муза, нали? Тук, сред смешните кози и глупавите малки лозя. Каква чудна романтика. Колко типично за теб.

Джей я погледна.

— Какво имаш предвид?

Кери сви рамене. Тя успяваше да изглежда едновременно развеселена и злобна.

— Познавам те, Джей. Ти си най-големият егоист, когото някога съм срещала. Никога не би направил услуга на някого. Защо тогава се грижиш за детето й? Всеки ще види, че не само мястото те привлича — Кери се изкиска злъчно. — Знаех, че някога ще се случи — заяви тя. — Знаех, че някой ще успее да разпали огъня. Някога дори вярвах, че това ще бъда аз. Бог ми е свидетел, че направих много за тебе. Заслужавах да бъда аз. Какво е направила тя за теб? Знае ли изобщо за твоята работа? Интересува ли я?

Джей си сипа още кафе и запали цигара.

— Не — отвърна той. — Не мисля, че я интересува. Тя се интересува от земята. От лозето. От дъщеря си. От истинските неща.

Той се усмихна при мисълта за това.

— Много бързо ще ти омръзнат — подигравателно отбеляза Кери. — Ти никога не си живял в истинския свят. Не си се сблъсквал с проблем, от който да не можеш да избягаш. Само почакай нещата да станат прекалено истински за теб. Ще хукнеш презглава.

— Не и този път — спокойно отвърна той. — Не и този път.

— Ще видим — хладно каза тя. — Нали? След като завършим „Нови пасища“.

След като Кери си тръгна, Джей отиде с колата до Ланскене, като остави Роза със строгата заръка да не излиза от къщата, и изля част от гнева си по телефона на Ник Хорнели. Ник беше по-невъзприемчив, отколкото Джей бе очаквал.

— Мислех, че ще бъде добра реклама за теб — невъзмутимо каза той. — В издателския бизнес човек рядко получава втори шанс, Джей, и честно казано, очаквах, че ще бъдеш по-проницателен и ще се възползваш максимално.

— А-ха.