Андре Мороа - Жорж Санд

Льору е съгласен със Санд, че неравенството на двата пола в любовта е неприемливо. До създаването на брачната двойка жената е човешко същество, нравствена личност. Защо женитбата трябва да й отнеме достойнството? Ако бракът не зачита Личността, той се превръща в разврат и проституиране. Никоя жена няма да търси свободна любов, ако получи равенство в брака. „Истинското освобождаване на жената ще се постигне само с усъвършенствуването на брака.“ Много приятен текст за слуха на Санд.

Всичко това не е безсмислено, но и съвсем не е гениално. Съвременниците правят понякога удивителни грешки. Много разумният Сент Бьов, който се мами по отношение на Льору, пише, че господ понякога създава:

И Санд мисли също, че „този рядък смъртен“, тази „единствена идея“ е разрешение за всички мъчнотии, които са й причинявали толкова тревоги. Тя смята, че Льору притежава Основната Дума. Дочува в нея отзвук от великите ереси, които всякога са я привличали: хусистката, таворската, реабилитация на плътта и реабилитация на сатаната, освободител на човечеството, твърде „дълго оклеветявано и унизявано с учението за първородния грях“. У нея възниква пламенно желание да се запознае с Льору. В 1836 година го поканва на вечеря и го моли да й изложи „в разговор от два-три часа републиканския катехизис“.

У дома й влиза мъж, малко по-възрастен от нея, изкалян, „с голяма, покрита с подутини глава, с неправилни черти и хлътнали очи под големи, гъсти вежди“. Тя е възхитена: това е наистина философ, това е Сократ, Лайбниц. Слуша го в захлас. В своя възторг забравя критичността, не вижда „недостатъчното образование и нечестната мисъл“. Отсега нататък ще пита всичките си приятели в Париж и Ла Шатр: „Четохте ли Льору? Убедена съм, че един ден ще четат Льору, както днес четат «Обществения договор» 83 83 Политико-философски трактат от Жан Жак Русо. — Б.пр. .“ Тя сяда в нозете на учителя; хвали чистотата на детската му душа, която не познава практическия живот, при все че това простодушие се изразява в непрестанно искане на пари. Досажда на Бюло да иска от Пиер Льору статии за „Ревю де дьо монд“. Но не успява да ги свърже. Бюло заявява на Льору: „Не, не, господ не е злободневна тема“. Льору основателно се възмущава.

Санд мъкне своя философ в някои литературни салони. „Трябва да знаете — пише Беранже до един свой приятел, — че нашият метафизик си е създал общество от дами, начело с мадам Санд и мадам Марлиани, и излага в позлатени салони религиозните си принципи и кални обуща. Този антураж го опиянява, а намирам, че философията му много страда от това…“ С една дума, Льору е Годуин 84 84 Годуин (Мери) — съпруга на английския поет Пърси Биши Шели. — Б.пр. за нашия женски Шели. „Тя го подтиква — продължава Беранже — да снесе някаква мъничка религия, за да й достави удоволствието да я измъти.“

Уви! Льору не снася само една философия. Той е вдовец с много деца и се нуждае от издръжка. Жорж се заема с несравнимо великодушие с тази задача. Безплатни статии за Ламне, помощи на Льору, отчаяни любовни молби към Мишел. Пророците й струват твърде скъпо.

През януари 1837 година тя се връща в Ноан с двете си деца. Трябва да се занимае с имението, на което е най-после пълна господарка; потребно й е спокойствие, за да довърши „Мопра“, а иска да бъде и по-близо до Мишел, когото желае да си възвърне, защото й се изплъзва. С Лист и Мари д’Агу са уговорили, че ще й гостуват в Бери, но в края на януари Арабела идва сама. Двете жени се сближават малко повече. Правят заедно продължителни разходки на кон. Мъжествената Жорж, в рубашка и панталон, придържа коня на русата „Принцеса“, когато склонът е много стръмен или бродът много дълбок. Арабела наблюдава домочадието без прекалена благосклонност. Намира, че Соланж е красива, великолепно развита но „избухлива и необуздана“:

„Когато вятърът развява дългата й руса коса и слънцето озарява светналото лице, струва ми се, че виждам някоя избягала от горите самодива. Душата й е така силна, както и тялото. Соланж ще бъде крайна и в доброто, и в злото. Животът й ще бъде изпълнен с борби, с битки. Тя няма да се подчинява на общите порядки; в грешките й ще има величие, добродетелите й ще бъдат възвишени. Морис ми се струва пълна противоположност на сестра си. Той ще бъде човек на здравия разум, на реда, на удобните добродетели. Ще обича спокойните удоволствия, живота на богат собственик, ако някаква изключителна дарба не го отвлече към изкуствата.“