Андре Мороа - Жорж Санд

Тъй като той я отбягва, тя се настанява у Сперанца и го моли за петнадесетминутен разговор: „Не предполагам, че се страхувате от мене толкова, колкото и от мадам Мишел, за да откажете една среща, която изисквам от вашата чест…“ Той идва. И след скърпването на тази злополучна любов тя си заминава за Париж. Обзет от прекрасните спомени за дните в Ноан, Дидие се надява, че ще се настани у него; но тя е наела една стая в мецанина на „Отел дьо Франс“, улица „Лафит“ №23, където Франц и Мари заемат апартамент на първия етаж. Салона плащат общо. Там мадам д’Агу, честолюбива грешница, се старае да създаде кръжок на писатели и артисти. Загубила е мястото си на сенжерменския Олимп 80 80 Сен Жермен — аристократическо предградие на Париж. — Б.пр. ; в замяна иска да царува над друго общество. У нея могат да се видят Хайне, Мицкевич, Ламне, Баланш, Мишел, Шарл Дидие, Южен Сю. У нея именно Санд слуша за пръв път младия полски музикант Фредерик Шопен, единствения пианист, който може със своята гениалност и красота да блести редом с Лист; там се запознава и с госпожа Маноел Марлиани, съпруга на испанския консул, възторжена италианка, шумна, нежна и опасна с бъбривостта си салонна дама.

Бедният Дидие е канен в „Отел дьо Франс“; вижда Жорж, прекрасна, ухажвана от всички, съвсем хладна към него, и се разплаква сред салона. След много молби получава разрешение да я посети на 25 ноември в полунощ. Но нещастните любовници са всякога неумели; вместо да откъснат настоящото удоволствие, те оплакват миналото, което не може да се върне. Дневник на Дидие: „Нощта завърши с ужасно обяснение и страшни признания. Това, което ми каза, ме смрази, вместо да ме възбуди, и аз стоях като мъртъв до нея… У нея има нещо жестоко, тя обича да измъчва, наслаждава се на страданията, които причинява. Липсва й сърце; въображението е взело връх и ръководи всичко…“ Той забравя, че я е намирал „безусловно добра“, когато го предпочиташе пред Мишел.

Когато Жорж напуска отново Париж за Ноан, той намисля да посети Мари д’Агу, за да поговори с нея за неверницата. Дидие уважава Мари д’Агу, сериозна като него, способна много повече от Санд да пробуди съчувствие. „Тя ми се харесва повече от Лист — признава наивно доблестният Дидие; — благородно и нещастно същество… Не разбирам много добре отношенията им; мисля, че разиграват комедия и са стигнали до последните искрици на чувството…“ Това не е съвсем точно засега. Но още в Швейцария е започнала „жестока борба между двата темперамента“, пламенни и често пъти благородни, обаче „еднакво надменни и ненаситни“. Дидие разкрива сърцето си пред Мари, която преценява Санд с прозорливата строгост на равна и на съперница, затова слуша с удоволствие оплакванията на красивия швейцарец. И обещава да се застъпи за него в Ноан, където ще прекара известно време.

При престоя на Санд в Париж абат дьо Ламне е един от любимите посетители на Отел дьо Франс. Жорж харесва и досега резките обноски на абата, избухливата му упоритост, грубото бедно облекло и сините вълнени чорапи. „Тези, които са го виждали само унесен в мисли или са забелязвали само блуждаещите зеленикави очи и острия като шпага нос, се боят от него и заявяват, че има дяволска външност.“ Жорж обича неговата доброта, чистосърдечие, смелост, простодушния му, възвишен разговор. С нервния и раздразнителен абат е мъчно да се живее, но Санд го приема с неговите захласвания, недоверие и неочаквани обрати. Винаги майчински настроена, Жорж обича да защищава това остаряло дете. Когато Сент Бьов осъжда в Ревю де дьо монд непоследователността на абата, тя излиза в негова защита, като се излага на опасност да разсърди и Бюло, и критика. В отношенията й със Сент Бьов действително настъпва студенина. От Бюло тя получава ложа в Театър Франсе за абата, който иска да чуе Рашел. Санд до Ламне: „Ложата е само за вас. Бюло няма да направи клюки, отговарям за него. От сърце вам предана.“ Когато абатът се настанява в Париж и съобщава намерението си да основе вестник, тя заявява, че е готова да работи с него.

Жорж Санд до Мари д’Агу:

Той трябва да има школа, ученици. Но няма да ги намери нито в морала, нито в политиката, ако не направи огромни отстъпки на нашата епоха и наука. Според това, което ми казаха неговите най-близки приятели, той е много повече поп, отколкото предполагах. Надявахме се да го привлечем към нашия кръг много повече, отколкото досега. Но той упорствува. Само се караме и прегръщаме. Още нищо не сме решили. Много бих желала да се разберем. В това е цялата надежда на добродетелната интелигенция. Ламне не може да върви сам. Ако се откаже от ролята на пророк и апокалиптичен поет и се отдаде на прогресивна дейност, трябва да има армия. И най-великият генерал не може да стори нищо без войници. Но трябват изпитани и вярващи войници.