Андре Мороа - Жорж Санд

То е наистина вълшебна приказка. Лист и Мари се наричат двамата фелоу 76 76 Фелоу (англ.) — приятели. — Б.пр. ; Мари става Мирабела, Арабела или Принцесата: Санд и децата и са кръстени Пифое поради дългите носове на Жорж и Морис. В книгата на хотела тя ги записва:

Име на пътниците: семейство Пифоел

Местожителство: природата

Откъде идват: от бога

Къде отиват: на небето

Месторождение: Европа

Звание: скитници

Откога го имат: открай време

Дадено им от: общественото мнение.

Словесно безпътство. Разговарят за философия и музика, за звездите и сътворението на света, за Шелинг и Хегел, за бога. В книжката на майора Жорж е представена като дух, като творческа сила, едновременно хлапак и поет; Лист е духът на музиката, Арабела — проникновението и мисълта. На корицата виждаме Санд с пура в уста. Всички илюстрации изтъкват разликата между двете жени: хлапака в рубашка и красиво коафираната, сериозна, недостъпна графиня. Самата Жорж е нарисувала групата в една карикатура в тона на Мюсе, с надпис: „Съвършенството е тъждествено само със себе си.“ Един разрошен Лист пита: „Какво значи това?“ Майорът отговаря: „Малко е неясно“, а Арабела, отпуснала глава върху възглавниците на дивана, казва: „Отдавна се мъча да го разбера“. Тринадесетгодишният художник Морис рисува също безброй скици и шаржове. Странствуващият цирк пътува. В катедралата във Фрибург Франц свири на органа Dies irae 77 77 Dies irae (лат.) — съдният ден. — Б.пр. от Моцарт. Quantus tremor est futurus… 78 78 Quantus tremor est futurus … — колко страшно е грядущето. — Б.пр.

„Изведнъж — казва Санд в «Десетото писмо на един пътешественик», който разказва (великолепно!) това пътуване — изведнъж, вместо да ме сломи, тази заплаха за страшния съд ми се стори като обещание и непозната радост ускори биенето на сърцето ми. Доверие и безгранично спокойствие ми казваха, че вечното правосъдие няма да ме срази…“ Тя е със спокойна съвест. От гледище на собствената си нравственост няма никаква вина. Дидие ли? Та тя просто е съжалила това болезнено самолюбие. Как да му откаже, без да го огорчи, нещо, което е подарявала на други? Мишел ли? Би била готова да му посвети живота си, но той е женен, непостоянен и равнодушен. Убедена е, че „съдният ден ще бъде за нея ден на опрощение“.

Връщат се в Женева. Лист композира „Фантастично рондо“ по испанска песен от Мануел Гарсиа, баща на Малибран, и я посвещава „На господин Жорж Санд“, който написва веднага лиричен разказ „Контрабандиста“, вдъхновен от Рондото на Лист. През октомври Жорж трябва да се прибере във Франция; уговарят, че Франц и Мари ще отидат в Париж и семействата Фелоу и Пифоел ще живеят заедно. Те са много доволни едни от други, защото геният признава гения. Но Жорж завижда все пак малко на тази щастлива любов и намира, че Принцесата е твърде малко признателна на Лист. Доста рязката Мари д’Агу се чувствува в Женева „като риба на сухо“ и се оплаква от своя безинтересен живот: „Бедата е, че тъкмо това е хлябът наш насъщен, затова аз промених отче наш и никога не пропускам да се помоля богу: и избави ни от хляба наш насъщен“. Арабела не е доволна, че рондото е било посветено на Жорж, нито от похвалите на Франц за музикалното чувство на този прекалено женствен паж, който се сгушва на пода до пианото, когато той свири. Но нима самата Жорж Санд не е посветила романа си „Симон“ (доста неясен портрет на Мишел).

Разделят се приятелски: „Добър ден, нежна и очарователна принцесо; добър ден, мили глупако от Вале 79 79 Планинска област в Южна Швейцария. — Б.пр. … Дъщеря ми се чувствува великолепно. Аз съм като недопечено тесто, както казва Хайнрих Хайне…“ Тя се завръща от Швейцария с децата и с младия случаен обожател Гюстав дьо Жеводан. След като е чакала напразно Мишел в Швейцария, Жорж се надява, че ще се видят в Лион:

Жорж Санд до Мишел от Бурж:

След шест седмици чакане, копнежи, надежди и задушаване, през които вие упорствувате да не идвате, защото, според вашите разбирания на паша, аз трябва да ви потърся покорна като одалиска, надявам се да ви намеря в Лион, където отивам с децата си. Ще прекарам там пет ужасно скучни дни в някаква гостилница с малките — които умират от скука — и моя спътник, добро, безкрайно услужливо момче, но съвсем неинтересен насаме. А вие не идвате! Аз си заминах по липса на време и пари и когато пристигам изтощена, недоволна, задушавана от добродетелност (признавам това), като не зная какво да правя с пламенността и поезията, които Швейцария вля в кръвта ми, намирам от вас писмо, каквото някой банкер би написал на своя държанка! Мъж като вас да постъпи така с жена като мене… е наистина непростимо…