Андре Мороа - Жорж Санд

Когато Ортанс Алар й представя красивия почитател, Санд премерва със стиснати устни новодошлия. Дидие говори хубаво (прекалено хубаво, казва Сент Бьов), без прекъсване, с ясен глас и наведен поглед, с неопределена усмивка на устните, доста приятен със своето пренебрежение и скрита самоувереност. Фактът, че Ортанс, която разбира от мъже, е обикнала този словоохотлив женевец, заслужава внимание. Поканват го да идва по-често, той хвали скромността на Жорж, но е възмутен от нечистоплътността на Планш и прекалено свойското държане на младите провинциалисти, които се навъртат по това време в дома на кея Малаке.

Строго възпитаният Дидие е много мъжествен; обича жените и умее да им се харесва. Санд го поканва сам. Той приема играта. Дневник на Дидие: „Мадам Дюдеван е нежна, естествена; тя излъчва любов; страх ме е от връзката й с Планш, който не е подходящ за нея…“ Сент Бьов разказва на невярващия младеж „безобразията на мадам Дюдеван“, особено случката с Мериме. След това на сцената се появява Мюсе и Дидие е забравен до деня, когато в едно прекрасно утро Санд заема от него сто франка, които не са негови, „за да се разплати в склада за дърва, преди да замине за Италия“. Женевецът решава, че тези французойки са съвсем особени. Но когато се връща от Испания в края на 1835 година, още по-красив с предивременно побелелите коси, Мюсе е вече изчезнал. Жорж предлага на Дидие подкрепата си пред Бюло, парите си, всичко, каквото би пожелал.

Приятелството се възобновява. На 26 март 1836 година той вечеря у нея заедно с Емануел Араго. „Вълшебна нощ. Тръгнахме си чак в пет часа. Беше вече съвсем светло; Араго бе доста пийнал… Аз лежах уморен между възглавниците на дивана, а тя, тъжна и не много хаплива, ровеше с ръка косите ми и ме наричаше своя стар философ…“ Когато си отиват, и двамата са вече влюбени в нея. На следната вечер Дидие пристига на кея Малаке с три бутилки шампанско: „Жорж е весела, засмяна. Не обичам, когато се държи небрежно, но й прощавам. И нея виното я хваща лесно като мене. Тя ме целуваше, аз я целувах и когато си тръгнах в осем часа при ужасна буря, тя ми даде своя кашмирен шал, а аз на нея — моята бяла връзка.“ Сериозните мъже са изложени всякога на опасност при такива сантиментални увлечения. Той я желае. Но какво желае тя? „Фортул е убеден, че Жорж Санд ме иска… Не бих желал да се влюбя, защото ще бъда много нещастен при характери като нейния и моя.“ А при това я намира очарователна и добра: „Говори ми много за Мишел от Бурж, разказва ми чисто интелектуалните отношения помежду им. Кълне ми се, че не е имала любовник, след като е скъсала с Алфред дьо Мюсе… Красива и очарователна.“

На 25 април 1836 година тя се настанява у него, на улица „Регар“ №3. Дидие й отстъпва стаята си. Дневник на Дидие: „Настаняването й у мене предизвиква хиляди клюки… Близостта ни е много по-голяма… Това сложно същество е в много отношения все още неразбираемо за мене и аз се боя от бурното му непостоянство. Премного я изучавам, но не я разбирам. Искрена ли е? Комедия ли разиграва? Мъртво ли е сърцето й? Неразрешими въпроси…“ 2 май 1835: „Тя излиза вечер и се виждаме отново едва в полунощ. Довършва шестото «Писмо на един пътешественик», после става нежна и ласкава. Ляга в нозете ми, слага глава на коленете ми, слага ръцете си в моите… О, сирена, какво искаш от мене?“ И други се запитват какво иска от него, свършило ли се е царството на Мишел. От Женева Лист направо я пита какво вярно има „в тази нова история“. Тя отговаря, че няма нищо вярно.

Жорж Санд до Франц Лист, 5 май 1836:

Шарл Дидие е мой отдавнашен верен приятел. Да не забравя, питате ме каква е новата история, разправяна за моя сметка, в която взема участие и той. Не зная нищо за тази история, нито какво се разправя. Каквото приказват за вас и за мене. Знаете колко е вярно; преценете сам останалото. Мнозина в Париж и в провинцията говорят, че с вас в Женева не е мадам д’Агу, а съм аз… Дидие е свързан като вас с една дама, но не с мене. Това не ми пречи да прекарам в Париж осем дни у него…

Да, обяснява тя: отишла у Дидие, защото се страхувала да не би съпругът й да си прибере мебелите от жилището на кея Малаке; но под същия покрив живеел по това време и друг приятел, Дейвид Ричард, и дните били „патриархални“. Колкото до Мюсе, отдавна вече не мисли за него.

Не зная дали той мисли за мене, освен когато му хрумне да пише стихове и да спечели пет франка от „Ревю де дьо монд“… Ще ви кажа дори, че не мисля за никого в такъв смисъл. Много по-щастлива съм в това състояние, отколкото когато и да било в живота ми. Остарявам. Нуждата от дълбоки преживявания е задоволена прекомерно. Аз имам по природа спокоен сън и весел нрав. След тридесет години, опустошени от всякакви случайности, са необходими чисти и трайни чувства… Всичко друго е останало далеко назад. Времето минава, а с него настъпва и дарбата да се примиряваме с всичко, както се отегчаваме от всичко. Не ни дотяга само добротата, съединена с ума. Мисля, че вие сте намерили едно съкровище в лицето на Мари; запазете го завинаги. Бог ще ви поиска сметка на небето и ако не сте се отнасяли с него, както заслужава, ще бъдете лишен завинаги от щастието да чувате звука на небесните арфи. Аз съм убедена, че на оня свят ще слушам само раздрънканите дяволски китари и адския тъпан. И аз имах съкровище — собственото ми сърце, — но го използувах лошо.