Андре Мороа - Жорж Санд

Изтичва в Шатору, за да се посъветва с мъдрия Франсоа Ролина, след това в Бурж, гдето Мишел излежава при не много строг режим в крепостта присъда за някакво политическо престъпление. Всички юристи са на едно мнение: работата трябва да се подхване смело, да се използува удобният случай, за да се поиска незабавен развод, като убедят Казимир да не се явява в съда. Това е възможно, защото докато старата баронеса Дюдеван е жива, il marito 73 73 Il marito (ит.) — съпругът. — Б.пр. има голяма нужда от издръжка. И наистина, той се съгласява да замине за Париж, дава си оставката като кмет на Ноан и отвежда със себе си децата, за да настани Морис в лицея, а малката в пансион. Аврора съветва майка си да бъде любезна към Казимир, ако отиде да я посети. Не бива да засягат самолюбието му: „Би могъл да ми създаде неприятности.“ И добавя:

Нищо не ще ми попречи да направя това, което съм длъжна и желая да направя. Аз съм дъщеря на баща си, не искам и да зная предразсъдъците, когато сърцето ми заповядва да бъда справедлива и смела. Ако баща ми бе послушал глупците и лудите на тоя свят, аз нямаше да бъда наследница на името му; той ми е оставил велик пример на независимост и бащинска любов. И аз ще го последвам, дори ако цялата вселена се възмути от това. Малко ме е грижа за вселената; грижа се за Морис и Соланж.

През ноември тя е в Ноан и чака решението на съда. В тишината на голямата къща пише великолепен рицарски роман: „Мопра“. Никаква прислуга: Казимир е уволнил всички. Останали са само градинарят и жена му, която върши домашната работа. Тъй като присъдата зависи донякъде от поведението на Аврора, тя се представя „за Сикст V“.

Жорж Санд до Мари д’Агу:

И така, в този момент на една миля оттук четири хиляди глупци мислят, че аз съм във власеница, на колене, в пепелта, да оплаквам греховете си като каеща се Магдалина. Събуждането ще бъде ужасно. Още на другия ден след победата си аз ще захвърля патерицата и ще обиколя в галоп целия град. Ако чуете, че съм тръгнала по пътя на разума, на обществения морал, че съм обикнала изключителните закони, Луи-Филип, всемогъщия отец, сина му Пуло-Розолен и светия му католически парламент; не се учудвайте. Аз съм способна да напиша ода за краля или сонет за господин Жакмино…

През януари 1836 „главният съдия“ в Ла Шатр изслушва свидетелите. Оплакванията са известни: случаят с плесницата в Плеси през 1824; оскърбителните разговори… Интимни връзки в съпружеския дом между Казимир и слугините Пепита, Клер… Нощни оргии.

Тъжба на Аврора Дюдеван до съда:

Поведението на господин Дюдеван стана толкова неморално и шумно, самохвалствата за безпътния му живот толкова неуместни в мое присъствие, нощната тишина така често нарушавана от врявата на развлеченията му, че животът в собствения ми дом стана непоносим… През януари 1831 година заявих на господин Дюдеван, че желая да живея отделно от него и постигнахме доброволно съгласие, след което аз се настаних в Париж… Пътувах в Италия, където господин Дюдеван ми изпращаше много прилични писма, като проявяваше пълно безразличие за отсъствието ми и почти никакво желание да се върна…

Нито дума за Сандо или за Мюсе. При все че е брат на тъжителката, Иполит Шатирон взема страната на зетя си и го насърчава да се защищава, като твърди, че целият край е на негова страна. Но Казимир е поел задължение да мълчи; не иска да загуби обещаната рента; и оставя да го осъдят задочно. Съдът в Ла Шатр поверява децата на Аврора.

Но когато тя поисква сто хиляди франка от общо придобитите доходи през време на брака, Казимир се разсърдва и противопоставя. Подтиква го Иполит: „Около тебе има хора, които могат мигновено да ти спечелят делото. Трябва само да им развържеш езика…“ Жорж се изненадва и ядосва от обрата у съпруга си. Възможността за доброволна раздяла е приключена. Тя трябва да напусне Ноан, който — до окончателното решение — принадлежи на Казимир. И се настанява в Ла Шатр у Дютей. Сега още повече й се налага да спечели общественото мнение, което в малките градчета упражнява безгласно влияние върху съдиите. Започва да се държи очарователно, както само тя умее; с децата е дете, с мъжете кокетира целомъдрено, с жените е предпазлива. Разхожда се из околността, събира насекоми, и намира възможност да се среща тайно с Мишел, на две крачки от Казимир, в усамотения павилион между парка и шосето в Ноан. На сина си пише нежни писма, изпълнени с възхвали за добродетелта. А главно работи. Нито делата, нито свадите с Мишел, нито огромната кореспонденция я отклоняват от работата, над която се труди като търпелива мравка. Около нея и двете страни се суетят, призовават свидетели. Букоаран пристига от Ним, за да даде показания.