Андре Мороа - Жорж Санд

Лист е бил представен на Санд от Мюсе. И на свой ред свързва Санд с абат Фелисите дьо Ламне, към когото изпитва истинска синовна привързаност. Той обича това пламенно красноречие, тази смелост да се жертвуваш за идеите си, тази сурова и мрачна тъга, тези пристъпи на ярост и нежност. Наивният и упорит бретонски духовник с благородно сърце и ненаситна жажда да бъде обичан е „нравствен страдалец“, раздразнителен и намусен. Призванието му се проявява късно. Той взема първо причастие на двадесет и две години, след като дълго е измъчван от безверие. „Животът — казва Ламне — е някаква тъжна загадка, чиято тайна е вярата.“ Фразата е красива; доктрината си остава мъглява. В църквата Ламне вижда отначало защита на човешкия дух срещу произвола на властта. На Цезар принадлежи всичко освен душите. След като революцията от 1830 година развива у него настойчиво желание за реформи, той припомня, че ролята на църквата е била всякога да усвоява и освещава големите исторически течения. Затова католичеството в XIX век трябва да бъде либерално, социално, демократично. Плебейският пророк Ламне се смята призован да възроди църквата. Отречен, осъден от Рим, отлъчен от общината на вярващите, абатът е озлобен и разочарован. „Бих желал да скъсам със себе си“ — казва той. Живее в малка стаичка на улица „Риволи“ и мечтае да си построи скит, на вратата с герб — „разцепен от мълния дъб, а под него девиз: Пречупвам се, но не се огъвам“. „Той нямаше сили — казва Сент Бьов — да понесе най-тежкото от всички мъчения, наречено от Паскал изтезаване с мълчание.“

Всъщност Сент Бьов се възхищава от Ламне, но измерва с обичайната си строгост гордостта на този „папски ум“, който желае да има за слушатели само възторжени млади хора като Лист и нарича „безверници“ хората, които не вярват в него. Според Сент Бьов, по невъздържаната си мисъл и доверчивостта си Ламне прилича на Лафайет. Дребен, слаб, хилав, „с огромна, неподходяща за ръста му глава, стеснителен, неестествен, невероятно грозен, с измамно кротки късогледи очи“, Ламне презира жените и твърди, че нито една не може да следи някаква мисъл за повече от петнадесет минути. Но Жорж Санд е очарована от него. Той й донася това съчетание от религиозна и социална вяра, което й е необходимо, за да се приобщи към своите нови приятели социалисти. Тя започва да го славослови: „Никога не е имало на света по-нежно сърце, по-бащинска грижовност, по-ангелско търпение…“ Великодушното възхищение е признак на голямо великодушие.

Лист гостува дълго на абата в Ла Шене, в Бретан, и описва на Жорж изтъркания му редингот, дебелите сини селски чорапи и извехтялата сламена шапка. Разказва й и как се развива любовта му с графиня д’Агу. Лист желае Мария да напусне графа, както е постъпила Аврора, и да заживее явно със своя любовник. През юни 1835 година побеждава. „Това е последното и най-тежко изпитание — казва графинята, — но любовта е моя вяра и аз жадувам за мъченичество.“ Тя е бременна от Лист и очаква дете през декември. Жорж е трогната, като вижда такава жена да постъпва както героините от собствените й романи.

Жорж Санд до Мари д’Агу:

Моя прекрасна русокоса графиньо, не ви познавам лично, но чувах Франц да говори за вас и ви виждах. Затова не ще бъде глупост да кажа, че ви обичам; вие сте навярно единственото прекрасно, наистина благородно и заслужаващо уважение същество, което виждам да блести в патрицианските среди. Трябва да сте наистина много силна личност, щом мога да забравя, че сте графиня. Но сега вие сте за мене истински образ на приказна царкиня, артистична, любеща и благородна по държане, език и облекло; като царските дъщери от поетичните времена. Такава ви виждам и желая да ви обичам, каквато сте, и за това, че сте именно такава… Надявам се да ви посетя; това е най-светлото намерение в моя живот. Представям си, че ние наистина ще се обикнем, когато започнем да се виждаме по-често. Вие сте хиляди пъти по-добра от мене…

Мило писмо, само че двете жени не са създадени да се разбират. Мадам д’Агу се е освободила, както мадам Дюдеван, от семейството и средата си. Но Жорж действително държи на независимостта; Мари съжалява за загубеното обществено положение. Братовчедка на крале, Санд се хвали със своя дядо птицеловец. На тия, които забравят това, Мари припомня, че е родена Флавиньи. Санд обича да скита по полето със синя рубашка и панталон; мадам д’Агу се чувствува добре, казва Лист, само в рокли по хиляда франка. Жорж минава от един мъж към друг и от надежда към надежда; Мари, отстъпила веднъж на чувството, се стреми да узакони прелюбодеянието със своята вярност. „Не ви ревнувам — пише Санд, — а се възхищавам от вас и ви уважавам, защото зная, че трайната любов е елмаз, за който е потребна кутийка от чисто злато, и вашата душа е тъкмо такава скъпоценна скиния.“