Андре Мороа - Жорж Санд

Жорж Санд любопитствува да види този свиреп републиканец, оракул на областите Шер и Ендр, некоронован крал на Аквитания 71 71 Областта по басейна на р. Гарона, между Лоара, Пиренеите и Гасконския залив. — Б.пр. . „Мишел мисли… Мишел иска… Мишел казва…“ Дютей, Плане, Ролина повтарят тия думи с изненадваща почит. Мишел от Бурж изглежда неоспорван водач на опозицията южно от Лоара и има почти деспотично влияние над либералите в тази област. Макар че е само тридесет и седем годишен, той има външност на прегърбено, дребно, плешиво старче с необикновена глава, образувана сякаш от два споени черепа. Има бледо лице, великолепни зъби, необикновено кротки късогледи очи. Ламартин го е описал: „Човек от гранит… с правоъгълни очертания като на галска статуя, с нещо селско и първобитно; бледи хлътнали бузи; глава, сгушена във високите рамене; дълбок, плътен и глух глас.“

Син на беден дървар от Вар, убит по време на контрареволюцията, Мишел е възпитан на село. И досега носи клашник и груби дървени обуща, а тъй като му е студено по всяко годишно време, защото е болнав и все го тресе, навива около главата си три копринени кърпи във вид на фантастичен тюрбан. Но под това предизвикателно селско облекло се показва тънка, винаги бяла и чиста риза. Този страшен народен водач е суетен; обича и жените. Най-силното му обаяние е красноречието. Когато говори, става почти красив.

На 7 април 1835 година, от седем часа вечерта до четири часа сутринта, той заслепява по улиците на Бурж Жорж Санд, Плане и Фльори Галът със словесни фойерверки. Жорж е дошла да се съветва с него по своите семейни дела, но той й говори само за Лелия и оспорва разбиранията й. Във великолепната пролетна нощ те се разхождат на лунна светлина из строгия, безмълвен Бурж. Мишел говори до зори.

„Бихте казали, че някаква изпълнена с мисли музика извисява душата ви до божествени съзерцания и ви връща без усилие и противоречие, логично и музикално към земните неща и диханието на природата…“

Каква е целта му? Да спечели Жорж Санд за делото на борческата революция. Да я изтръгне от нейния „социален атеизъм“. Да я излекува от интелектуалната гордост, която се стреми към отвлечено съвършенство и пренебрегва действието. Тя е омагьосана, почти не се защищава, изпитва удоволствие да се чувствува победена. Мишел е заложил всичко, за да постигне целта си. Той се е възхищавал от „Лелия“; но Жорж му харесва много повече. „Никога — казва й Плане — не съм го виждал такъв. Цяла година живея край него, а го опознах едва тази вечер. За вас най-после се разкри напълно; показа ни целия си ум и цялата си чувствителност.“ Тя разказва срещата посвоему. На Гюстав Папе: „Запознах се с Мишел, който обеща, че ще поиска при пръв случай да ме гилотинират…“ На Иполит Шатирон: „Запознах се с Мишел, който ми се стори достатъчно закален юначага, достоен за народен трибун. Ако настъпи някакъв преврат, мисля, че този човек много ще нашуми.“

След Мюсе и Паджело Жорж смята искрено, че се е излекувала от любовни увлечения. Каква наивност! Кой се е излекувал някога от страстта, докато съществува надежда и младост? Тя прилича на храбър боен кон, който се връща с радост след боя на спокойно пасище, но щом чуе отдалеко призива на тръбата, прескача преградите и препуска към оръдията. Една ненадейна връзка дори е за Жорж оправдана, ако е безкористна и продиктувана от силно чувство. Тя се среща с Мишел на 7 април; един пръстен, инкрустиран с емайл и подарен от Жорж за спомен на първите любовни дни, носи дата 9 април 1835. Нов любовник ли е всъщност той? Не, него именно „тя е обичала, откакто се е родила, в лицето на всички призраци, при които й се е струвало за миг, че го е намерила и обладала“.

И все пак, докато го слуша, запазва напълно своята свобода да разсъждава и своя франклиновски здрав смисъл. Жорж Санд смята по инстинкт, че политиката трябва да бъде любов и справедливост; за Мишел политиката има за цел властта, за средство — гилотината. Когато се завръща в Ноан, тя започва за него (като го нарича Еврар) „Шестото писмо на един пътешественик“, едновременно хвалебствено и бунтарско. Мишел да е филантроп?

„Филантропията създава милосърдни сестри. Славолюбието е друго нещо и създава други съдби. Мълчи по тоя въпрос пред мене, възвишени лицемере! Ти грешиш, приемайки като чувство за дълг суровото, гибелно нанадолнище, по което те увлича чувството за сила. Аз смятам, че не си от тия, които обръщат внимание на дълга си, а от тия, които налагат задължения на другите. Ти не обичаш хората, не се чувствуваш техен брат, защото не си равен на тях. Ти си изключение между тях, роден за крал…“