Андре Мороа - Жорж Санд

Ноан. Краят на март 1835. Колко е хубава градината през тия първи пролетни дни! Мрачната мадам Дюдеван сяда на някоя пейка между зюмбюли и зеленики, за да чете писмата на Сент Бьов: укори, насърчения, предупреждения. Сент Бьов съветва грешницата да се върне към бога. Бюло, напротив, е ужасен, защото му е поискала Платон и корана. Страхува се от всички тия „мистики“, които ще се стоварят на неговата глава и на „Ревю де дьо монд“. „Пишете на Жорж — казва той на Сент Бьов — да не се увлича много в мистика. Ах, да смеех, нямаше да й изпратя книгите; но тя би се разсърдила.“

Бюло с право се страхува. Неговата романистка „се увлича в мистика“. Не вече в мистиката на любовните увлечения. Жорж твърди, че по-скоро би се застреляла, отколкото да поднови живота от последните три години. „Не, не… Нито нежна и трайна, нито сляпа и бурна любов. Мислите ли, че мога да вдъхна първата и че се изкушавам да изпитам втората? И двете са прекрасни и ценни, но аз вече остарях и за едната, и за другата.“ След толкова неуспехи, тя се страхува от любовта и желае да потърси другаде своето изцеление. Къде? Как? В бога ли, както някога го е търсила в монастира и както я съветва Сент Бьов? Би желала да го потърси там; не е престанала да обича този бог, когото чувствува някъде далеко, отвъд небето, в тъжните нощи, когато целият парк в Ноан се превръща в тишина, тайнственост и мрак под бледите звезди. Но не се надява вече на подобна благодат; безгранично е тъжна; казва си: „Господ не ме обича, не иска и да ме знае, щом ме оставя на земята слаба, незнаеща и нещастна…“ Изоставена е от небето, както е била изоставена от любовта.

От това, което й пише Сент Бьов, запомня само две думи: себеотрицание, самопожертвуване. Тя би желала да се отдаде на някакво велико дело, да използува прилива от енергия, която я задушава, да се изтръгне от егоизма и гордостта си. Тези желания остават смътни и без определена цел. Кому да се посвети? Децата са далеко, Морис е в лицея, Соланж в пансион. „Дебеличкото девойче“, е станало голяма пакостница; не слуша никого, но всичко й се прощава, защото е забавна и красива. Морис си е останал чувствително момче, което би желало да живее до полата на майка си. Тя би желала да го прибере в Ноан, но знае, че така ще започнат непрекъснати спорове с Казимир по въпроса за възпитанието на сина им. Дютей, който живее в Ла Шатр и е неин адвокат и довереник, съветва Аврора да се помири със съпруга си, „като му стане любовница“. Този проект я отвращава: „Самата мисъл за близост без любов е противна. Жена, която търси своя съпруг, за да завладее волята му, постъпва като проститутките, които вършат същото нещо за хляб, и куртизанките — за лукс.“ Дютей изтъква интереса на децата; тя противопоставя своето дълбоко отвращение. Не може да се каже, че съпругът й вдъхва повече от другите мъже физическо или морално отвращение. Но тя смята, че една жена не може да се отдава като вещ: „Ние сме едновременно тяло и душа… Ако тялото има функции, които нямат нищо общо с душата, като яденето и храносмилането, може ли любовното единение на две същества да се уподоби на тия функции? Самата мисъл за това е възмутителна.“

И дума не може да става за съблазняване на Казимир. Остава само един изход — да го отстрани. Тя желае горещо отделен живот и подялба на имуществата, за да стане най-после господарка у дома си. И на Дюдеван, както изглежда, е дотегнало вече да живее на село, затова не се отнася враждебно към мисълта да заживее като ерген в Париж. Установяват един предварителен договор за „разтрогване на брака“. Аврора ще запази Ноан; Казимир ще получи дома Нарбон на улица „дьо ла Арп“ с шест хиляди и седемстотин франка годишни наеми. От тях ще плаща пансиона на Морис (който се оставя на бащата), данъците и вратаря; Аврора ще се грижи за Соланж. Договорът влиза в сила от ноември 1835 година. Но Казимир се разкайва още щом го подписва; съжалява за своето малко царство в Ноан и смята, че като абдикира, е извършил чисто римски подвиг. Жена му отказва да се отнесе към случая трагично или дори сериозно. „Моя религия е свободата, а желанието ми е да не получавам милост и благоволение от никого, дори когато ми се прави милостиня със собствените ми пари…“ Но главно не желае „баронът“ да има повод да се представя за жертва пред децата, за чието уважение тя държи. Какво да се прави? Дютей съветва да отидат в Бурж при един вече именит адвокат, Луи-Кризостом Мишел, известен с името „Мишел от Бурж“, близък приятел на Плане.