Андре Мороа - Жорж Санд

Жорж Санд до Букоаран, 6 януари 1836:

Вие, разбира се, не сте виждали Клер, нито Пепита в обятията на господин еди-кой си, но сте убеден в истинността на тия факти; те са доказани за вас — доколкото такива неща могат да бъдат доказани — от всекидневния живот, от мнението на всички в къщи и в селото…

Казимир Дюдеван до Карон, 25 април 1836:

В моето дело с Аврора има едно обстоятелство, което — както ми казаха — много я тревожи: тя смятала, че притежавам някои нейни писма до госпожа Дорвал, които — според хорските приказки и както сам аз чух в Париж — много я излагали. Не можеш ли, чрез Дюмон или чрез когото и да е да измъкнеш с хитрост някои от тях?

Казимир се е събудил от своята летаргия и съчинява едно твърде жалко изложение, в което изброява оплакванията си. То започва така:

Август 1825: Пътуване в Пиренеите. Срещи и кореспонденция с Орелиен дьо Сез. — Октомври: Пътуване до Бордо. Залавяне на място на Аврора Дюдеван и Орелиен дьо Сез.

1827: Интимна кореспонденция между Аврора Дюдеван и Стефан Ажасон дьо Грансан. — Ноември 1827: Пътуване до Париж със Стефан Ажасон дьо Грансан под предлог за лекуване!

1829: Писмо от Аврора Дюдеван до Стефан Ажасон дьо Грансан, от когото иска отрова, под предлог че иска да се самоубие. — Април 1829: Заминаване на двамата съпрузи за Бордо с уговорка да останат там три седмици, най-много месец. Остават три месеца. Мадам Дюдеван посещава всяка сутрин господин дьо Сез, под предлог че отива да прави бани…

Ноември 1830: Пристигане на мадам Дюдеван в Париж, в дома на брата й на улица „Сена“, където, по думите на вратарката, е възмутила цялата къща с поведението си. Господин Жул Сандо.

1831: Завръщане в Ноан, където прекарва няколко дни и заминава отново за Париж с една девойка от селата, Мария Моро, която е взела за прислужница. Тази девойка е била свидетелка на остри скарвания и сбивания с Жул Сандо…

1832: Господин Гюстав Планш…

1833: Заминаване за Италия с господин Алфред дьо Мюсе. Осеммесечен престой… Скарвания и помирения…

Изложението завършва с 1835:

1835: Неприязън между двамата съпрузи. Мадам Дюдеван започва да се държи като мъж, пуши, ругае, облича се в мъжки дрехи, загубила е цялото очарование на жена… Авторка е на „Лелия“…

През май 1836 година делото се гледа отново и съдът в Ла Шатр осъжда строго неприятните обвинения на съпруга. Отчасти верни, отчасти клеветнически, те са във всеки случай неуместни, тъй като господин Дюдеван „се стреми не да прекрати съпружеското съжителство, а да го запази“. Обвиненията не оставят никаква надежда за помирение между двамата и съдът обявява, че мадам Дюдеван получава право да живее отделно от съпруга си, на когото се забранява да я безпокои и посещава; децата се оставят на майката.

Подстрекаван от своите съветници, Казимир обжалва това решение пред съда в Бурж. Там защитата може да се поеме от Мишел. Жорж Санд се премества в Бурж, за да бъде по-близо до своя любовник и адвокат. Настанява се у една своя приятелка, Елиза Туранжен, която живее с баща си Феликс Туранжен и трите си братчета в голяма къща на улица „Сен Амброаз“. В навечерието на съдебното заседание Жорж Санд написва една молитва върху ламперията на стаята си: „Велики боже! Закриляй тия, които желаят доброто, накажи тия, които желаят зло… Разруши упоритата власт на книжниците и фарисеите, покажи пътя на странника, който търси твоите светилища…“

Всички приятели от Париж, Ла Шатр и Бордо идват да помогнат. Само госпожа Морис Дюпен отбягва да се намеси, като не знае кой ще й плаща занапред издръжката. Мишел защищава безсрамно своята любовница: „Съпружеското жилище е осквернено — обръща се той към противната страна със своя приятен, дълбок глас, — и то именно от вас. Вие сте въвели там разврат и суеверие…“ Прочита развълнувано писмото дневник на Аврора до Орелиен, което доказва чистотата на неговата доверителка по време на тази първа любов. Описва парадоксалното положение на една млада жена, която — след като е донесла като зестра замък и огромно богатство — трябва да живее със скромна издръжка, докато съпругът използува нейния дом и имоти, „за да живее в разкош и безпътство“. Споменава с отвращение клеветническите обвинения на господин Дюдеван, стигнал дотам да „представя жена си като най-долна проститутка“. Хвали безукорната съпруга, принудена от този скъперник и развратник да напусне съпружеския дом. Жорж го слуша, очарователна в своята съвсем скромна бяла рокля с дантелена яка, бяла шапка и шал с цветя. Присъствуващите са поразени от красноречието на Мишел. Съдиите не могат да постигнат единодушие и отлагат делото; но на другия ден се постига доброволна спогодба. Иполит смята, че делото е неумело заведено и съветва зетя си да отстъпи по въпроса за Ноан и Соланж: