Андре Мороа - Жорж Санд

Тя предлага сътрудничеството си, като изисква известна свобода на действие, и дава на „Монд“, вестника на абата, безплатни статии по същото време, когато от „Деба“ й правят много изгодни предложения. Злите езици „се опитват да внушат, че съществува някаква близост между абат Фели и Жорж Санд“. Един ноански съсед твърди, че виждал Ламне на терасата в „ориенталски халат, да пуши наргиле с авторката на «Лелия»“. Това означава да не знаете строгите нрави и безпогрешността на абата. Не, Жорж се зачислява под негова заповед, защото и той е като нея християнин и демократ, а още и за това, че е преследван. „Той е добър и аз го обичам толкова, че съм готова да му дам толкова кръв и мастило, колкото ми поиска.“ Това е великодушно. Но приятелите на Ламне се огорчават от този литературен брак. „Връзката между господин дьо Ламне и Жорж Санд дава повод за много приказки — пише мадам дьо Жирарден в «Лапрес» от 8 март 1837 година. — Всеки приятел е за нея герой за бъдещо произведение; всяка нова връзка е нов роман. Историята на нейните връзки се покрива изцяло със списъка на произведенията й…“

Всъщност и самият абат, който не се отличава с особена снизходителност, скоро намира, че това приятелство е неудобно. Той не одобрява смесицата от комфорт и милосърдие, проявявани в живота на Санд. Ноанската кастеланка е за него това, което по-късно е Лев Толстой в очите на противниците си: една снизходителна аристократка.

Абат дьо Ламне до барон дьо Витрол, 21 декември 1841:

Ноанската кастеланка носи вече ризи от индийска коприна; ще стигне и до кашмира, като проповядва в същото време общност на имуществата, за безкрайно поучение на ония, които умират от глад и които тя учи със своя пример как трябва да се живее. Има една стая тапицирана с кадифе: за сведение на глупците, които нямат и стъкла.

Несправедливи преценки, но човек не може да се преструва на беден, както и на храбър.

Жорж Санд до Елиза Туранжен, 13 март 1837:

Виждам много често абат дьо Ламне. Аз имам слабост към него и хората дрънкат по този повод, а това ще ви се стори много странно, ако видите възрастта и външността на този човек. Казват дори, че ще се преместя в Париж, за да му водя домакинството. Чудесна мисъл! Домакинството ще бъде великолепно поддържано… Кажете ми, предадохте ли двете писма за Мишел и ми съобщете, ако има нещо ново. Той е много ленив, а пък аз се безпокоя.

„Абат дьо Ламне не съумя да разбере Жорж — казва мадам д’Агу. — Не отгатна, че тя беше склонна да възприеме напълно неговите убеждения и да им се отдаде сляпо, да стане, така да се каже, оръдие на мислите му…“ Той не усеща, че тя му носи огромна сила; и отговаря с намръщена насмешливост на нейните сърдечни пориви. Когато му изпраща за Монд „Писма до Марс“ и техният романтичен мистицизъм не се харесва на стария, бунтарски настроен свещеник. А при това Жорж е била предпазлива. Писмата са написани от името на един приятел до тъжна, скучаеща девойка, която се оплаква от самотата си и от това, че е бедна, следователно мъчно ще може да се омъжи: „Не се оплаквайте много, Марси, не бъдете неблагодарна. Вие сте хубава, образована, невинна. Това са големи превъзходства, истински предпоставки за щастие; а към богатите нещастници, принудени да заплащат съпрузите си, би трябвало да изпитвате дълбоко състрадание…“ В подкрепа на своето твърдение тя разказва на Марси два случая: първият — за една грозна богата девойка, която смята, когато се омъжва, че ще съумее да привърже своя съпруг с добродетелите си, и умира от отчаяние сред омразен разкош; вторият — за трите племенници на едно ломбардско кюре, които толкова много се обичат, че решават да не се омъжват, за да не нарушат семейното съгласие, и са щастливи в своето безбрачие: „Истината е любов към съвършенството, а съвършенството е вечният стремеж на духа да обуздае материята“.

„Писма до Марси“ — една романизирана кореспонденция, възпроизвеждат накратко многобройните писма, писани по това време от Жорж Санд до Елиза Туранжен (Сперанца), девойка без зестра. Феликс Туранжен, баща на многобройно семейство (от типа Микаубер) се е разорил; кредиторите заплашват да секвестират замъка му Ла Фре. Откакто е станала пълнолетна, Елиза се страхува най-вече да не остане стара мома; за да я насърчи, Санд проповядва на тази жива Марси презрение към богатството и към брака по сметка.

Жорж Санд до Елиза Туранжен:

Ах, клета сестро, дори ако изземването на имота ви не може да се отклони, дори ако мечтаната от мене помощ не пристигне навреме, пак няма нищо непоправимо. Защо загубването на богатството да е толкова ужасно зло за вас?… Ако ние сме — както се надявам — пред прага на едно обновление, то неуместното срамуване и действителните лишения, отредени засега на изпадналите богаташи, не ще имат вече нито смисъл, нито последици… Не всичко е загубено. Вие няма да изпаднете в нищета… Не ще имате нито имение, нито замък, но ще имате свое семейство и спокойствие… Освен това, мила сестрице, ако останете стара мома без петаче, няма да си изкарвате прехраната под чужд покрив; ще дойдете при мене, ще си варим конфитюр и ще го ядем заедно.