Андре Мороа - Жорж Санд

„Шестото писмо до Марси“ е защита за равенството на двата пола в любовта. Равенство, а не подобие и още по-малко тъждественост. Мъжът се опитва от егоизъм да задуши ума на жената, за да властвува над нея. В тези страници се чувствува отзвук от жестоките свади с Мишел от Бурж. Ламне е възмутен; тъй като не е водил светски живот на младини и не е общувал с жени, той се страхува най-много от демона на сладострастието. Темата, подсказана от Санд за следващото писмо: „Роля на страстта в живота на жената“, изплашва още повече абата. Той спира печатането им.

Мари д’Агу до Франц Лист:

Тя му е писала едно съвсем прилично писмо, много мило и много разумно, за да му съобщи, че не може да работи без определена тема, че иска да говори за развода и други въпроси от тоя род, затова би желала да знае каква свобода й оставя абатът. Той й отговори с твърде студено писмо. Не иска да се говори за разводи; да му изпрати от ония цветя, които падат из нейните ръце — с други думи, разкази и забавни измислици. Освен това не е обнародвал и Четвъртото й писмо. Тя е недоволна.

Арабела намира с удоволствие в писмото на Жорж една „много хубава страница за изключителната, благородна, свещена, неугасваща любов, страница донегде вдъхновена, струва ми се, от нашия случай“. Читателят се отнася към някой текст така, както съдебен заседател към обвиняемия — според собствените си страсти. Ламне би се разбрал може би по-добре с Жорж, ако не я заобикалят жени, които са неприятни на абата: Мари д’Агу и испанската консулта Карлота Марлиани. Всъщност той ненавижда един мъж, който играе от известно време голяма роля в живота на тези жени: това е Пиер Льору. „Те не разбират нито дума — казва суровият Ламне — от учението му, което толкова много ги възхищава. Но от него се разнася някакъв лъх на вертеп, а те обичат да го вдишват.“

Отговорността за въвеждането на Льору в живота на Санд се пада изцяло на Сент Бьов. Когато тя му признава колко неопределени са философско-обществените й разбирания, Сент Бьов, който сам не е наясно по тия въпроси, й препоръчва книгите на Пиер Льору. Човек остава просто смаян. Как Сент Бьов е могъл да се възхищава от това празнословие? Как Санд се осмелява да пише: „Мога ли да се сърдя някога на човек, когото смятам за нов Платон, за нов Христос?“ А много по-късно, на една млада жена, която й иска някаква философска книга: „Дете мое, чети книгите на Пиер Льору, в тях ще намериш покой и разрешение на всичките си съмнения; мене ме спаси Пиер Льору.“ Но кой е този Пиер Льору?

Пиер Льору е син на продавач на лимонади от Площад де Вож. Бил е блестящ ученик и се е опитал да влезе в политехниката, но тъй като е принуден да започне веднага да си изкарва прехраната, става най-напред борсов посредник, след това, по собствен избор, печатарски работник. За да улесни работата на словослагателя, той изобретява пианотипа, който няма успех, при все че е зародиш на линотипа. Заедно с приятеля си Жан Рейно постъпва в „Глоб“. Този вестник на сенсимонистите издава „Новата енциклопедия“ от Льору и Рейно, съставена — както и енциклопедията от осемнадесетия век като помагало в служба на една идея.

В тази идея или по-точно в тази философия на Льору няма нищо ново. От Боне и Баланш той е заел идеята за палигенезията или всеобщото възраждане на човечеството. Човечеството умира, за да се роди отново (очевидно), а всяко прераждане носи напредък (съвсем неочевидно). Така човек непрекъснато се усъвършенствува и замисълът на провидението е разумен. Отделният човек може да живее само в общество; това общество е годно да се усъвършенствува; чрез нашето единение с него и ние ставаме годни за усъвършенствува не и безсмъртие. Семейството и собствеността са били необходими за времето си, но щом спъват човека в стремежа му към напредък, стават вредни. Човек не е нито дух, нито животно. Той е животно, преобразено от разума и свързано с човечеството. Бог е навред, както в духовния, така и в материалния свят. Затова не трябва да осъждаме плътския живот, а да го възвисяваме, да му придаваме святост.

Без религия обществото би се превърнало в сбор от отделни прашинки. Или християнството ще съумее да стане религия, от каквато човечеството се нуждае, или ще се появи нова религия. Особено що се отнася до жените — само религията може да им вдъхне сили да изпълнят призванието си, което е саможертва. Ако нямат религия, ще им трябва философия. Льору смята, че предлага философията, необходима за новото време. Всъщност най-доброто в неговото учение е взето от християнството. „Невероятно е колко много мисли християнството е откраднало от Льору“, иронизира Емил Фаге 81 81 Фаге (Емил) — френски критик и философ (1847–1916). , Но Льору все пак не приема като християнството безсмъртието на човека! Нашето тяло — казва той, — това е нашата памет. Когато тялото загине, не можем да се надяваме на безсмъртие с целия си запас от спомени. Реката Лета 82 82 Лета — река на забравата, отделя ада от рая (гр.мит.). е мъдър символ. Но ние участвуваме в общото безсмъртие.