Андре Мороа - Жорж Санд

Strange bedfellows. 65 65 Strange bedfellows (англ.) — странни другари по легло. — Б.пр. Сериозна и точна, Жорж държи да предаде своя роман на обещаната дата и скача посред нощ от леглото, за да работи, докато Алфред спи като съсел. Когато се събуди, тя му чете проповеди, както някога на Сандо, защото е толкова — а може би и повече — педагог, колкото и влюбена. Той се оплаква със смях: „Работих цял ден; вечерта написах десет стиха и изпих една бутилка ракия; тя изпи един литър мляко и написа половин том.“ Но в първите дни той й е благодарен, че го изтръгва от бавното самоубийство, каквото е животът му: а Жорж се радва, че е възвърнала величието на една избрана душа. Но приятели предупреждават Алфред да се пази; припомнят му нещастията на Сандо: „Припомни си опасното навлизане в Сена при Килбьо, гдето над водата се подават черните знамена, закачени за мачтите на потъналите кораби. В живота на тази жена има вече едно черно знаме, което сигнализира опасността…“ Но Мюсе е от онази порода влюбени, които търсят опасността и отдават с по-голяма готовност сърцето си на този, който обещава да го разкъса.

През септември той предлага на любовницата си да отидат във Фонтенбло, за да прекарат няколко дни сред горите и скалите Франшар. Тя приема: защото обича да свързва природата с любовта. Не се страхува от умора и тъмнина, върви из гората в мъжки костюм и стъпва по пясъка с решителна походка, очарователно съчетание от женствено изящество и детинска смелост… „Вървеше като войник и пееше от цяло гърло…“ На връщане, под ръка със своя другар, си шептят нежности. Този престой е наистина щастлив отначало, защото когато започват съжаленията, Мюсе припомня всякога „жената от Франшар“; но една нощна случка разваля всичко. В една лунна нощ на гробищата Алфред изпада в халюцинация. Привижда му се, че из храстите тича някакъв бял призрак със скъсани дрехи и разпилени коси. „Уплаших се и се проснах по очи на земята, защото този човек… бях аз.“ На другия ден вече се шегува и осмива случката, като написва под собствената си карикатура: „Пропаднал в гората и в съзнанието на своята любовница“; а под карикатурата на Жорж: „Със сърце, разкъсано като роклята“. Но тя е огорчена от рисунката: не желае да види смешната страна на една криза, която я е разстроила.

Твърдят, че Санд е преувеличила халюцинациите на Мюсе. Но независимо от това, че той сам ги е описал в „Декемврийска нощ“, ние имаме за тях едно безспорно показание: От Луиза Алан-Депрео, хубавата актриса, която шестнадесет години след Жорж Санд е била любовница на Мюсе. Нейното описание съвпада напълно с това на Жорж: очарователно, неземно същество, Шекспиров образ, който се превръща внезапно в умопобъркан.

Госпожа Алан-Депрео до госпожа Самсон-Тусен, 17 юли 1849:

След първите дни на изследване и опознаване между нас избухна страшна буря, в която прозираше силна любов, примесена с неща, които не можех да понеса. Когато се прибрал у дома си, той бил обзет от лудост. Това му се случва, когато е възбуден, и се дължи на отдавнашни гибелни привички. В такова състояние има халюцинации и разговаря с призраци… Никога не съм виждала по-поразителен контраст от тези две същества, включени в една и съща личност. Едното е добро, кротко, нежно, възторжено, духовито, разумно, наивно (нещо невероятно: наивно като дете), добродушно, просто, невзискателно, скромно, чувствително, екзалтирано, способно да се разплаче за нищо, художник във всяко отношение… Обърнете страницата, и ще видите обратната страна: ще видите човек, обладан от някакъв демон, слаб, буен, надменен, деспотичен, луд, суров, дребнав, оскърбително недоверчив, сляпо упорит, самомнителен и себелюбив до невероятност, охулващ всичко, без спирачки и в доброто, и в злото. Обземе ли го демонът, ще препуска, докато си счупи врата. Прекаляване — това е същността му и в красивото, и в грозното. Във втория случай последицата е всякога заболяване, което го вразумява и го кара да почувствува вината си…

Такъв е двойственият човек, пред когото се е озовала Санд. Към него я привързва чарът, в който така съдбовно се е влюбвала: слабостта. Той знае това и изявява трогателната болезненост на своя гений с неизчерпаеми изблици на искреност и нежност; но щом слабостта му победи, намира сили да измъчва. И да се измъчва, защото този мазохист се нуждае от страдания и за творчеството си, и за наслада. А силната Санд го обгражда с грижи. Нарича го: „Горкото ми дете“; той я нарича: „Моят голям Жорж, моето Жоржище“. И този път тя е мъжът в семейството.