Андре Мороа - Жорж Санд

След това изпраща секунданти на Капо дьо Фьойид. Париж на Биксиу, Блонде, Натан 64 64 Биксиу (Жак) — един от основателите на „Ревю де дьо монд“ (1808–1875); Натан (Исак) — английски композитор (1792–1864). — Б.пр. се забавлява с този дуел. На какво основание господин Гюстав Планш се явява в качеството на наемен убиец за сметка на господин (или госпожа) Жорж Санд? Дали за да обяви своите права тъкмо когато ги е изгубил? Нещастният момък се защищава.

Гюстав Планш до Сент Бьов:

Ако между мене и Жорж Санд съществуваше нещо друго освен дълбоко приятелство, вчерашното ми поведение би било непристойно: би изглеждало, че използувам някакво право, като груб и невъзпитан човек. Аз нямам никакви права и съм просто смешен, но хората не са длъжни да знаят истината и не искат да я знаят…

Алфред дьо Мюсе е ужасно ядосан: „Възнамерявах да се бия, но ме изпревариха.“ Отсега нататък отвращението му към Планш се превръща в омраза:

Сент Бьов благоразумно чака да отмине бурята. Санд няколко пъти го подтиква да напише статия в „Льо Насионал“.

Жорж Санд до Сент Бьов, 25 август 1833:

Както знаете, приятелю, твърде много ме оскърбяват, но аз съм съвсем равнодушна към това. Не съм безразлична обаче към готовността и усърдието, с което моите приятели ме защищават…

След това му съобщава официално новата си връзка:

Влюбих се, и то твърде сериозно този път, в Алфред дьо Мюсе. Това не е вече прищявка, а голяма привързаност, за която ще ви говоря подробно в друго писмо. Не на мене се пада да предричам на тази любов такава трайност, която ще я направи свещена като чувствата, които вие цените. Бях влюбена веднъж в продължение на шест години, друг път в продължение на три, а сега вече не зная на какво съм способна. Много хрумвания минаваха през главата ми, но сърцето ми не е така изхабено, както се страхувах; казвам това, защото го чувствувам. Без да съм огорчавана и неразбирана, срещнах този път чистосърдечност, вярност и нежност, които ме опияняват. Младежка любов и другарска привързаност. Неща, за които нямах представа и не се надявах да срещна никъде, най-малко у този човек. Аз отричах тази обич, отблъсквах я; отначало я отказвах, след това отстъпих и съм щастлива, че го сторих. Предадох се повече от съжаление, отколкото от любов, а любовта, която не познавах, се разкри пред мене без нито едно от страданията, които мислех, че поемам. Щастлива съм, благодарете на бога за мене… Сега, след като ви казах какво става в сърцето ми, ще ви кажа какво ще бъде поведението ми.

Планш минаваше за мой любовник: няма значение. Не ми е любовник. За мене е много важно сега да се знае, че не е, както ми е съвършено безразлично дали хората ще вярват, че е бил. Разбирате, че не мога да поддържам близост с двама мъже, за които ще се смята, че имат еднакви отношения с мене; това не подобава на никого от тримата! Затова взех твърде тежкото за мене, но необходимо решение да отдалеча Планш. Обяснихме се откровено и мило по този въпрос и се разделихме, като си стиснахме ръце, запазвайки взаимната си обич, с обещание за вечно уважение… Не зная дали моето твърде смело поведение ще ви се хареса… Може би ще сметнете, че една жена трябва да крие обичта си. Но аз ви моля да имате предвид, че съм в съвсем изключително положение и съм принудена отсега нататък да водя съвсем явно личния си живот…

След двадесет дни тя отправя ново послание към тази малко мудна преданост: „Ще дадете отзив за «Лелия» в «Льо Насионал», нали? Не съм изгубила още надежда…“ Той се извинява и обещава: „Ще прекарам отново с вас, Лелия, следващите два дни. Но ще си повтарям, че не сте вече неверница и разочарована както някога…“ Тя го успокоява: „Аз съм щастлива, приятелю, много щастлива. Всеки ден все повече се привързвам към него… Близостта му ми е така приятна, както ми бе скъпо предпочитанието му…“ Подмладила се е с десет години; при това дете (тя повтаря тази дума с някаква греховна наслада) Жорж си възвръща веселостта от първите дни със Сандо. Жилището на кея Малаке кънти отново от смехове и песни. Алфред изпълва албума й с портрети и карикатури. Рисува духовито и съчинява леки стихове:

Сълзите са поставени само заради римата; или може би Жорж се е смеела до сълзи. Алфред върши безброй лудории. Една вечер се облича като слугинче, с къса пола и кръстче на шията, за да подава яденето, но изтървава шишето върху главата на философа Лерминие. Жорж е обичала всякога шегите. По природа тъжна, тя има нужда да се развлича с груба веселост. Този студентски живот я очарова. „Всяко начало е приятно — казва Гьоте, — но трябва да спираме още на прага“. Това е вярно за любовните връзки. Всеки открива другия. Всеки излага съкровищата на духовитостта си. Първите седмици в това жилище с прозорци към най-прекрасната гледка са продължителна, вълшебна приказка. „Свободен живот, чаровна близост, покой и зараждащи се надежди. Господи! От какво се оплакват хората? Има ли нещо по-сладко от любовта?“