Андре Мороа - Жорж Санд

Мари Дорвал си остава най-любимата приятелка, но тя не взема голямо участие в живота на Жорж. Виньи прави всичко възможно, за да отдели своята любовница от тази, която нарича „онази чудовищна жена“. Винаги в парична нужда заради трите си дъщери, Мари трябва непрекъснато да пътува по гастроли. Верният Планш отива в такива случаи у Виньи, за да научи адреса й.

Жорж Санд до Мари Дорвал:

Къде си? Какво става с тебе?… Защо замина, лошо момиче, без да се сбогуваш, без да ми оставиш разписание за пътуването си, за да мога да хукна подир тебе? Твоето заминаване, без да се обадиш, ме огорчи. Бях в мрачно настроение. Представих си, че не ме обичаш. И плаках като магаре… Аз съм глупачка. Само че, виждаш ли, трябва да ми се прости това качество. Имам лоши черти в характера, но чувствувам, че сърцето ми е способно да те обича. Напразно оглеждам другите — никой не струва колкото тебе. Не виждам нито една откровена, искрена, силна, гъвкава, добра, великодушна, мила, велика, смешна, несравнима, цялостна личност като тебе. Искам всякога да те обичам, все едно дали ще плача или ще се смея с тебе. Искам да те намеря, да прекарам няколко дни заедно с тебе. Къде си? Къде трябва да те търся? Няма ли да ти досаждам? Все ми е едно впрочем; ще се постарая да не бъда мрачна както винаги. Ако ти си тъжна, и аз ще бъда тъжна; ако си весела, да живее радостта! Имаш ли да ми направиш някакви поръчки? Ще ти донеса цял Париж, ако имам с какво да го купя. Хайде, пиши ми един ред и ще тръгна. Ако имаш работа, при която ще ти преча, ще ме изпратиш да работя в друга стая. Аз мога да работя навсякъде. Казаха ми да се пазя от тебе; сигурно са ти казали същото и за мене; е добре, да изпратим всички… и да вярваме една на друга.

Ако ми отговориш скоро само с една дума: ела, ще тръгна, дори да имам холера или любовник…

Мари Дорвал показва писмото на Виньи и за да го успокои, си дава вид, че го намира смешно. Той написва на бялото поле: „Забраних на Мари да отговаря на тази досадна Сафо“. А Дорвал: „Мадам Санд е обидена, загдето не й отговорих.“ Но Жорж се възхищава премного от Мари, затова не се сърди дълго.

Тъй като сърцето й не е заето, Жорж работи с обикновения си темп, но животът й се струва празен. В началото на пролетта 1833 година „Ла Ревю де дьо монд“ дава у Лоантие, на улица „Ришельо“ №104, голяма вечеря за своите сътрудници. Гюстав Планш, критик на списанието, завежда Жорж Санд и случаят или лукавият Бюло я поставя до Алфред дьо Мюсе. Още Сент Бьов, по времето, когато й търси почитатели, е говорил, че ще й представи младия поет с дълга руса коса, тънък и красив като божество. Мюсе е по това време на двадесет и три години, шест години по-млад от Санд и от Сент Бьов. Но Сент Бьов се възхищава от него, може би защото Мюсе въплъщава това, което Сент Бьов би желал да бъде: „Той е същинска пролет — казва критикът, — поетична пролет, която се разцъфтява пред нашите очи… Никой не дава още от пръв поглед по-вярна представа за младежка гениалност…“ Мюсе подражава на Байроновата елегантност. Рединготът с кадифена яка, която стига до кръста, накривеният цилиндър, бухналата вратовръзка, тесният светлосин панталон му придават малко прекалено изящество. Когато Сент Бьов предлага на Жорж Санд да й го представи, тя отказва: „Той е много денди 57 57 Денди (англ.) — прекалено елегантен и превзет мъж. — Б.пр. ; няма да си подхождаме.“

Лесно е да разберем страховете и; защото литературните среди говорят лошо за Мюсе. Той дебютира бляскаво в литературата през 1830 година и веднага е приет възторжено от Бюло, от групата на младите романтици и от салона в Арсенала. Прекрасните музи на романтиците цитират с пламенно възхищение някои цветисти, странни стихове: Синьо-жълтият дракон, заспал в сеното… Но неблагодарникът се надсмива над славата и събратята си. Той пише за тях пародии, карикатури, измисля им прякори. Сент Бьов, който така великодушно го хвали, той нарича ту мадам Пернел 58 58 Мадам Пернел — героиня от „Тартюф“; символ на порочна и груба жена. — Б.пр. , ту Сент Бевю 59 59 Сент Бевю (фр.) — света грешка. — Б.пр. . Мюсе е разглезено от жените момче, херувим, който е чел „Опасни връзки“ и „Манфред“. Той е познал любовните наслади преди любовта, но не е намерил щастие в тях. Затова се е отдал с наивна страст на шампанското, опиума, леките жени. И той, като Байрон, е омагьосан от разврата, гдето жената си възвръща древната роля на магьосница, а мъжът се освобождава от тиранията на обществото. Мамен от продажни любовници, той е запазил лоши спомени за любовта. „За нашите жени — казва той — любовта е да играеш на мамене, както децата играят на криеница… Потайна и недостойна комедия.“ Но редом с предивременно преситения развратник у Мюсе живее нежен и чувствителен паж. От този контраст се ражда неговата поезия. Един артист никога не се отказва от това, което подхранва неговия гений. Мюсе съзнава отлично, че тъкмо на този дисонанс се дължат най-прекрасните му стихове. И продължава лудориите си. В това занимание той влага отначало престореност и отегчение, но „с разврат шега не бива“ 60 60 Пародиране заглавието на едноактна пиеса от Мюсе: С любов шега не бива. — Б.пр. и нервите му се разстройват още от младини, вдъхновението му е непостоянно, кесията му празна.