Андре Мороа - Жорж Санд

Вие не ми искате изповед и аз не ви правя изповед, като ви казвам това, което ще ви кажа, защото не искам от вас да го запазите в тайна. Готова съм да разкажа и да напечатам всички случки от моя живот, ако смятах, че това би било от полза за някого. Тъй като вашето уважение ми е полезно и необходимо, имам право да се представя пред вас такава, каквато съм, дори ако бихте отблъснали моята изповед… В един от моите дни на скука и отчаяние срещнах човек, който не се съмняваше в нищо… не разбираше ни най-малко характера ми и се надсмиваше на скърбите ми… Аз не бях успяла да се убедя достатъчно в това, че съм изцяло и напълно Лелия. Исках да се убедя, че не съм; надявах се, че ще мога да се отрека от тази студена, отвратителна роля. Виждах край себе си една жена без спирачки, при това прекрасна; аз, строга и почти девственица, бях отвратителна в моето себелюбие и самота. Опитах се да победя характера си, да забравя разочарованията на миналото… Бях обзета от романтична тревога, от главозамайваща умора, при която, след като сме отрекли всичко, започваме да проверяваме всичко и възприемаме много по-големи заблуди от ония, които сме отрекли. Така, след като реших, че дори една дългогодишна близост не може да ме свърже с чужд живот, аз си въобразих, че едно няколкодневно обаяние ще реши окончателно съдбата ми. С една дума, на тридесет години постъпих така, както не би постъпила петнадесетгодишна девойка. Съберете смелост… Продължението на историята е отвратително. Но защо ли се срамувам да стана смешна, щом не съм виновна?… Опитът пропадна напълно. Аз плаках от мъка, отвращение и отчаяние. Вместо да намеря обич, способна да ме съжали и утеши, намерих само лекомислена и горчива подигравка. Това е всичко; а тази случка е била предадена с две думи, които не съм казвала, които мадам Дорвал не е издала, нито измислила и които не правят особена чест за въображението на господин Дюма…

Никакви угризения. Тя разказва фактите без лъжа и оправдания. Тръгнала е на лов за щастие в опасна зона; и не го е намерила. Тази последна несполука потвърждава всичките й страхове. Да стане като Дорвал истински влюбчива, би било за нея победа и изкупление. Към самия Мериме тя не е запазила лошо чувство. „Ако Мериме ме бе разбрал, щеше може би да ме обикне; ако ме бе обикнал, щеше да ме покори; а ако аз бих могла да се покоря на някой мъж, щях да бъда спасена, защото свободата ме разяжда и убива…“ Но ако би могла да се покори на някой мъж, тя нямаше да бъде Жорж Санд.

Каква безпътица и какъв смут! Само преди десет години тя е изпълнена с надежди и добри намерения млада жена; смятала се е способна да преобрази мъжете, които биха я обикнали, и да ги издигне до своята възвишена, мистична представа за любовта. Била е Стенио: с неговата доверчивост, неопитност, плахо и пламенно очакване на бъдещето. След неуспеха с Орелиен дьо Сез и Казимир Дюдеван решава, че злото е в зле устроеното общество, в суровостта на брака и, освободени от дребнавите предразсъдъци и отживели закони, свободните любовници ще могат да осъществят мечтите си. Но и тук я чака неуспех. Свободната любов се оказва толкова измамна, колкото и брачната.

В провинцията, гдето я дразни дребнавостта на малкия град, тя мечтае за света на изкуствата, изисканите нрави и красноречието; въобразява си, че в „Париж съществува изтънчен живот, приветливо, изящно, просветено общество, в което хората с дарби ще бъдат приети и ще намерят с кого да разменят своите чувства и мисли.“ Тя не знае, че геният е всякога самотен и няма духовна йерархия, единодушно призната от най-добрите хора. Тя смята за поети всички, които пишат стихове. Две години жесток опит й доказват, че големите хора не са великани, че „светът е пълен със скотове и човек не може да направи нито крачка, без да настъпи някого от тях“. Търси господари; а намира жалки, лицемерни и предпазливи същества. Тя научава какви опасности крие откровеността.

„Мъжете не желаят да бъдат разбулени и заставени да се смеят на маската си. Ако не сте способни вече да обичате, лъжете или се обвивайте така плътно в булото си, та никакъв поглед да не може да проникне през него. Постъпвайте със сърцето си, както развратните старци постъпват с тялото си. Крийте го под грим и лъжа; прикривайте със самохвалство и празен шум грохването, което ви прави недоверчив, и пред обществото, което ви прави немощен. Най-вече не признавайте никога остаряването на ума си; не казвайте никому възрастта на мислите си…“