Андре Мороа - Жорж Санд

Уморена, неспокойна, с кървящи пресни рани, люшкана между „ужаса на самоубийството и вечния монастирски покой“, през лятото на 1833 година тя е наистина Лелия, жена, жадна за любов, достойна за любов, но неспособна на смирение, без което няма любов. „Лелия, душата ви е студена като надгробен камък!“ — се провиква тя чрез устата на Стенио. И все пак…

И все пак в душата си тя знае, че девойката от английския монастир, ноанската амазонка, готова да помогне на нещастните, жадна за знания, чиста и сериозна, не е умряла. Лелия има черти на Манфред и на Лара. Но дори когато играе сам ролята на своя сатанински герой, Байрон остава един непокаян калвинист и сантиментален любовник. Когато вечеря весело с Ортанс Алар, когато слуша жадно Мари Дорвал, Жорж Санд престава да бъде Жорж Санд. Сърцето й си възвръща за една вечер младостта и надеждите на Аврора Дюдеван. Тя мисли тогава за алеите в Ноан, за звездния светлик, за тържествената, прекрасна тишина, така подходяща за изповеди, за берийските приятели, на които ще се опре някой ден, за да им разкаже преживените бури. И когато изпрати гостите си, когато остане сама със заспалата Соланж в дома си на кея Малаке, въпреки всички корабокрушения в тази бурна душа продължавала плава нуждата от вяра в любовта, може би дори в божествената любов.

В малкото жилище на кея Малаке ние оставихме една разочарована, отчаяна млада жена, претърпяла несполука в прелюбодеянието, както и в брака, която се опитва да изрази бунта си в един роман. Не си я представяйте разплакана. Тя е премного жизнена и силна, затова не ще плаче дълго. Казва си, че е направила лош избор: идеалният любовник, способен да зачита нейната чувствителност и да победи отвращението й, сигурно съществува; когато го срещне, ще разбере това по страстта — предупреждение от съзнанието й, следователно от бога. Тя продължава да търси и оглежда редицата даровити мъже около себе си, както султан в покоите на харема оглежда своите одалиски.

Въпреки своето кукленско лице на „херувим, заприличал преди време на каноник“, Сент Бьов би могъл да й се понрави и след провала на циника тя би дала с готовност на довереника ролята на пръв любовник. Но след като я е ухажвал доста усърдно, Сент Бьов се оттегля. Тя не разбира мълчанието му и би предпочела „едно откровено нахокване пред тази високомерна невъзмутимост“. Дали е изплашила с някакво огромно опозоряване неговото „височайше присъствие“? Отбягва я, защото му е неприятна ли или отчаянието на Лелия смущава младежкото му доверие в живота? А може би е влюбен в някоя ревнива жена, която му забранява да ходи при такава опасна личност? „Ако е така, не можете ли да я успокоите, като й кажете, че съм на триста години, дала съм оставка като жена още преди да се роди баба й, а мъжете ме интересуват колкото ланският сняг?…“

Но тъкмо това не вярва нито Адела Юго, нито Сент Бьов. Той е надникнал в бездната, забулена от чара на Жорж, и се отдръпва уплашен. Казва й го по-мило; хвали „мъжката откровеност, съчетана с женска прелест“, но твърди, че приятелство с нея е нещо твърде мъчно. „За да може да съществува приятелство между мъж и жена, житейските приключения и изменчивост трябва да са приключили вече; и единият, и другият трябва чисто и просто да са престанали да живеят като възрастни хора, които завършват своя ден, седнали на пейка, под мекото следобедно слънце…“ Накратко казано, той е готов да продължава отдалеко „едно сериозно приятелство“, но никога насаме. Тя намира това за тъжно и смешно: „Добре, приятелю, свободен сте, щом не ме харесвате… Няма да ви досаждам вече. Щастлив ли сте? Радвам се! Благодаря на небето за това и намирам, че постъпвате добре, като ме отбягвате…“ Но внимава да не развали отношенията си с него. Той е влиятелен критик, а тя е, злопаметна само в любовта, каквато в случая не съществува.

Другият й постоянен критик, Гюстав Планш, е станал след „Индиана“ чест посетител на кея Малаке. Любовник ли е? Така говорят в Париж; но в Париж всякога говорят така; Казимир е убеден в това; Жорж отрича упорито. Всъщност Планш, от когото лъха всякога миризма на запотен хамалин, не е особено съблазнителен. Но е човек с влияние; Жорж го взема за свой паж и той приема с гордост тази роля. Тя отива често да го търси в мръсната мансарда на улица „Корделие“, гдето той живее, и го натоварва със странни поръчения. Когато Казимир идва в Париж, Планш трябва да го придружава в театъра; пак той търси лекар, когато Соланж се разболее; той придружава Морис в колежа Хенрих IV, когато се прибира вечер след свободен ден, а Санд — на премиерите на Мари Дорвал. Гюстав Жестокият е напълно опитомен от малката мадам Дюдеван.